Има ли наистина в Лондон табели на български език срещу джебчии?

Разследване по повод снимка на улична табела на български език в Лондон, станала популярна сред българите в социалните медии, от което ще научите как работи британската полиция и какво означава думата dipper.

В полицейското управление на Бромли

За първи път прекрачвам входа на полицейското управление в район Бромли, в южен Лондон, в една мартенска вечер, малко преди 7 часа.

Много добре познавам сградата, тъй като минавам покрай нея на път за железопътната гара Бромли Саут или отивайки към супермаркета Уейтроуз. За първи път обаче отварям вратата й. Днес тя е покрита с дъждовни капки.

Първото нещо, което ме впечатлява е, че рецепцията позволява по едно и също време да бъдат обслужвани четирима посетители.

Посетителите влизат в кабинки, откъдето разговарят с рецепционистите. Кабинките са прозрачни и виждам в една от тях млад чернокож мъж, седнал на стол, който говори с униформена полицайка. Другият рецепционист е мъж.

Сещам се, че едно изследване, за което четох преди време, установило, че гражданите се чувстват по-сигурни, когато полицейските екипи са смесени, тоест включват мъже и жени, и че това довело до наемане на повече полицайки във Великобритания.

Аз влизам в съседната кабинка и докато очаквам да се приближи рецепционистът, разбирам, че кабинките целят да се запази конфиденциалността на разговора между посетителите и полицаите, защото не мога да чуя гласа на младежа до мен.

Обяснявам на полицая на рецепцията, че съм дошъл за среща с Гари Алън. Той отвръща: „Инспектор Алън. Сега ще му се обадя. Може да седнете във фоайето, докато дойте.“

Представях си, че знам нещо за лондонската полиция, защото през 2018 г. организирах посещение на лондонски българи в Скотланд Ярд, седалището на лондонската полиция. Бяхме около 20-на души; знаехме за Скотланд Ярд само от детективските романите за Шерлок Холмс. След като ни беше показана сградата, ни черпиха с чай и бисквити и ни разказаха как лондонската полиция се стреми да работи с различни етнически общности и да набира персонал от тях. Домакините бяха толкова внимателни, че две жени от групата ни проявиха веднага интерес към възможности за работа в лондонската полиция. Тъй като срещата, която организирах за много кратко време, имаше огромен успех, имам положително отношение към лондонската полиция.

Обаче, докато чакам да дойде инспектор Алън, ми светва, че в действителност аз нищо не знам за британските полицаи. Нямам представа, например, какво правят инспекторите.

Затова бързо търся информация в интернет и научавам, че това са висши полицейски служители, над constables (най-нисшия чин британски полицаи) и sergeants (сержанти) и че планират, осъществяват и следят за провеждането на полицейските операции. Заплатите на лондонските полицейски инспектори е също достъпни онлайн – между 50 и 60 хиляди паунда годишно.

Инспектор Алън се появява точно в 7 часа, когато е часът на срещата ни. Той е бял, четиридесетгодишен, висок и силен. (Докато пиша този текст, се опитвам да се сетя дали съм виждал шишкави (paunchy) полицаи в Лондон и не мога да се сетя за нито един такъв!)

Стискам здраво ръката на инспектора, надявайки се така да му направя добро впечатление. Той ми се усмихва и ме кани вътре в сградата.

Коридорът е празен. Спираме пред врата на която пише interview room. Виждал съм подобни стаи в криминалните филми. Това са стаи за разпити на задържани; в нашата стая има малка маса и два стола.

Казвам, че всъщност interview room e много подходящо място за нашата среща, защото съм тук да интервюирам инспектор Алън. Харесва ми, че той отговаря с усмивка.  

Поводът на срещата

С инспектор Алън ще говорим за улични пластмасови табели, които предупреждават на български език джебчиите, че полицията ги наблюдава. 

Инициативата за този разговор е моя. А поводът беше, че снимка на подобна табела стана популярна в "българския" фейсбук през есента на 2022 г. 

Имаше коментари, че в цял Лондон има такива табели; други „информираха“, че табелите са на търговската Оксфорд стрийт в централен Лондон.

Реакциите бяха различни: някои се възмущаваха, че българите сме дискриминирани; други, че се петни името на България. Много пък пишеха, че тези табели са за „циганите“ и се радваха, че сега британците „имат проблем с тях“.

Аз подобни табели из Лондон не съм виждал. Освен това, името на организацията Safer Bromley (в превод „По-безопасен Бромли“), която се вижда на снимката, показваше, че табелата трябва да е била в квартал Бромли, в който живея. Затова реших да науча повече за табелите.

Намерих в интернет информация за Safer Bromley и им изпратих имейл. Казах им, че като българин живеещ в Бромли желая да знам дали решението да използват табели на български език се основава на данни и откъде мога да получа копие от данните; на кои местата в Бромли са поставени табелите на български език; има ли подобни табели в други райони на Лондон; колко са табелите на български език; на какви други езици има табели.

След няколко дни от Safer Bromley ми отговориха, че табелите са били на главната улица в Бромли само за няколко дни и ме свързаха с инспектор Алън от бромлийската полиция. Към имейла на Safer Bromley бяха прикачени снимки на други табели срещу джебчии, които бяха на английски език.


На табло пише dippers, което означава джебчии.

Два дни по-късно дойде имейл от инспектор Алън, който любезно ме покани на среща, за да отговори на въпросите ми за табелите. Няколко седмици по-късно седя срещу инспектора в полицейското управление на Бромли.

Как работи лондонската полиция

Инспектор Алън обясни, че табелите срещу джебчиите са част от превенцията срещу престъпността. В Бромли превенцията включват патрулиране на цивилни и униформени полицаи на определени места, както и съвети за сигурността на жителите на квартала. По отношение на превенцията, приоритет на бромлийската полиция, са просията и джебчийството.

Действия срещу просията

Още в началото на разговора ни инспектор Алън ме информира, че от 19-ти век просията е престъпления във Великобритания. Изненадам съм да науча това, тъй като виждам всеки ден просяци в Лондон, особено пред хранителните магазини.

Инспектор Алън каза, че законът цели да се ограничи досаждането (nuisance) на гражданите. Полицията обаче не е в състояние да задържи всички просяци. Затова действа само, ако има сигнал.

Вероятно никой българин, който е виждал просяци в Англия, не е имал желание да се жалва в полицията. Аз лично досега никога не съм контактувал с досадници; когато не получат пари, просяците любезно се извиняват и отминават.

Полицията действа също, когато просяците действат организирано. Оказа се, че в Бромли има проблем е организираната просия.

Инспектор Алън ми каза, че всеки четвъртък на главната улица на Бромли идва микробус, от който слизат просяци. После те заемат определени места. В останалите дни на седмицата същите просяци не са в квартала.

Полицията е задържала въпросните просяци и знае, че те са чужденци. След регистрация, повечето задържани биват освобождавани под гаранция (bail). За разлика от другите страни, във Великобритания гаранциите не са единствено парични, тоест човек не е нужно да депозира пари, за да бъде освободен.

Тъй като просенето не е сериозно престъпление, полицията има политика да търси наказателна отговорност само на хора, които са били арестувани няколко пъти (разбирай, че срещу тях многократно са подавали жалби, че досаждат, просейки.)

Инспектор Алън обясни, че целта на полицията не е да накаже просяка, а да направи така, че той да не проси. Затова се търси съдействие от социалните служби. Той е на мнение, че повечето хора във Великобритания просят не защото са принудени, а защото изкарват добри пари чрез тази дейност.

Докато слушам, се сещам за една история с просяк, която не разказвам на инспектор Алън. Запазвам я, за да я разкажа на сайта, тоест сега, защото е свързана с български просяк в Лондон:

Моята съпруга и нейна приятелка са в Сохо. Лято е и те са седнали на маса отвън. Покрай тях минава просяк и като чува, че двете жени говорят на български, ги заговаря. Оказа се, че той е от Пловдив. И там проси. Обаче понеже било много горещо в Пловдив през лятото, той решил да вземе автобус и да попроси временно в Лондон. Хем да избяга от горещината в България, хем да се разнообрази.

За да няма недоразумения сред читателите, съобщавам, че съпругата ми е сигурна, че просякът бил етнически българин. Бил симпатичен и казал, че „като българин“ той нямало да вземе от нея и приятелката й пари.

Действия срещу джебчиите

Насочвам разговора към джебчиите, защото табелите са за тях.

Инспектор Алън казва, че джебчийството в Бромли се увеличава и данните сочат, че това се дължи на гастролиращи джебчии, много от които са румънци и българи.

Подобно на просяците, джебчиите не са непрестанно на търговската улица на Бромли. Те обикалят из Лондон и в един ден от седмицата могат да се появят в Бромли.

Обикновено са в групи от няколко жени. Знаят как да отвличат вниманието и избират за жертви възрастни жени. Възрастните са предпочитани, защото са по-бавни и носят пари в брой.  

„Днес заловихме една джебчийка в Глейдс (име на мола в Бромли). Докато разговаряхме с нея, мина възрастна жена и каза: “Господин полицай, това беше жената, която ме обра миналия четвъртък.“, каза инспектор Алън.

„Нямах представа за това,“ казвам. „А какво знаете за българските джебчии?“

„Ние имаме различни данни за престъпленията. Мога да дам веднага данни, колко задържани са български граждани и за какви престъпления.“, отговаря инспекторът.

От личен опит знам, че британските институции събират данни – при това от векове – и ги дават свободно на гражданите, които търсят информация. В този случай аз обаче не правя изследване на престъпността в Бромли или на българската престъпност в частност, а ми е любопитна българската връзка.

Знаейки, че много българи свързват джебчийството с роми, обяснявам, че хората в България се самоопределят по различен начин по етническа принадлежност и че освен българи има и турци, роми, арменци и питам дали британската полиция разграничава етническата принадлежност на българските граждани.  

Инспектор Алън отговаря, че етническите групи имат различни кодове за нуждите на британската полицейска статистика и за българските граждани кодът е само един.

„А ако е задържан британски гражданин от български произход?“, питам.

„Тогава от неговия избор зависи как ще бъде записан в полицейския регистър – като българин или като британец.“  

Табелите на български език

Връщам отново темата за табелите и разкривам, че съм се подразнил като българин, живеещ в Бромли от повече от 10 години. За първи път виждам нещо написано на български, обаче то не е „добре дошъл“ или „как си?“, а „джебчии ние ви гледаме“. Казвам, също, че в квартала живеят вече много българи и че вероятно и тях би ги подразнило да виджат подобен надпис на български на главната улица.

Инспектор Алън ми казва, че няколко табели на български, английски и „други езици“ са били поставени на търговската улица с цел да предупредят джебчиите, че полицията в Бромли ги следи.

„Табелите бяха махнати след няколко дни. Разбирам негативната реакцията на българите. Повече табели на български език срещу джебчии няма да има.“, казва инспектора.

В края на разговора ни казвам на инспектор Алън, че му имам доверие и в негово лице на цялата лондонска полиция и му благодаря за отделеното време. Питам го дали може да провери дали има българи, които работят като полицаи в Лондон. Ще е хубаво да научим за тях. Той обеща да издири и че желае да поддържа връзки с българските жителите на Бромли.

Епилог

Няколко дни по-късно инспектор Алън ми праща информацията, която поисках, както и покана за среща пред Глейдс на местните полицаи с жители на Бромли.

Текст: Бойко Боев

Снимки: Safer Bromley и  under Creative Commons Licence.

 

 



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.