Улица на влюбените
В понеделник сутрин отворих с удоволствие вратата на къщата. Както обикновено, по това време излизах за работа, но изпитвах вълнение като пред среща.
Мисля, че за влюбените светът е красив, защото техните сетива са по-широко отворени. Ето пример - забелязах, че червената кола до входа беше покрита с капчици дъжд. В лъскавия преден капак видях, че облаците бяха все още в небето.
Като съм влюбен, също съм разговорчив и поетичен: Обичате ли дъжд? Аз да. Особено летния дъжд. Той е освежителен като добра новина. Днес дърветата бяха изправили листата си, за да уловят повече капки. Сякаш са наострили уши като клюкарки, за да чуят новините. По улицата мирише на току-що нарязана зелена салата и краставици. . . Жалко, че още не е ракиено време. . .
Във вторник открих, че съм станал и мистичен: Симпатичен ми е Литъл Бей, защото червените му стени и огромния гипсов Нептун на стената ме откъсват от външния свят. Преди 300 години това ресторанче на Фарингдън Роуд би привличало вещици и магове. Днес там открих два добри духа. Първият беше сервитьорката, която се оказа българка. Тя се усмихваше през цялото време. Вторият дух ме обзе, докато бяхме на десерта. Изпитах желание за приключения. Реших да открия вечерния Клъркенуел.
В десет вечерта архитектите от студията около Клъркенуел си бяха отишли. По улиците беше само историята и лятото. Знаете ли, че на площадчето до болницата Св. Вартоломей са екзекутирали осъдените на смърт в миналото? Съзерцавах празния тъмен площад, докато пиех коктейл на име Between the Sheets (Между чаршафите). По едно време си дадох сметка, че гледам Лондон право в очите. Беше силно усещане. Поръчах си още един коктейл, защото ми се искаше да спра времето. . .
Какво видях в очите на Лондон ли? Не мога да разкажа, защото на следващата сутрин не си спомнях нищо.
Нали съм разговорчив напоследък, в сряда по обяд попитах продавачката на бонбони за името й. “Ема”, отговори тя. Харесвам ръчноизработените от Ема бонбони, които тя продава на Ексмаут маркет. Бонбоните са бригадейрoс. “Твоите бонбони са подарък за моите мисли.”, казах на Ема. “Виждам как те стават по-добри.” Ема е висока и хубава. Предполагам, че Ема е от Бразилия, откъдето са и нейните бонбони. Не можах да устоя и хапнах веднага един бонбон, докато бях пред сергията. Като се опомних от насладата, Ема изглеждаше още по-стройна и по-хубава.
Срещата в четвъртък беше в Канари Уорф. Бях дошъл по-рано. Затова позяпах котировките на акциите, които се изписваха до изхода на метрото. После постоях на моста на канала наблизо. Чувствах се като на модно ревю. Сградите наоколо бяха манекените, които тази вечер дефилираха в сребърни и златни тоалети. Любимите цветове на банкерите от Канари Уорф, си помислих.
Докато вечеряхме в турския ресторант Хазев, споделих за новата си любов. “Влюбен съм в Лондон. От края на 2007 живея тук, но едва сега намерих любовта. Всеки ден общувам с Лондон. Откривам нови неща. Чувам вълнуващи истории. Срещам се с интересни хора. Щастлив съм.”
Знам, че смутих моята дама като й казах, че съм влюбен. Тя обаче слушаше с интерес това, което й говорех. Преди да се целунем за довиждане ми каза ‘It is good you feel alive and kicking.’ ‘I owe this to London.’, отвърнах.
Едно от новите ми лондонски открития са пикниците след работа в петък вечер. Този петък вечерях седнал върху одеяло на един хълм в Бекенам плайс. След като свършихме виното, полегнахме, за да можем по-добре да гледахме облаците. Броихме самолетите. Като мина и седмият, облаците бяха порозовели от залеза. . .
В събота ми беше истинската среща с Лондон. Отидох на срещата само с книгата на Андрю Дънкан за разходки в Лондон. Посетих Дълич Вилидж и Дълич Парк. Беше спокойно и романтично. Докато вървях по алеята на влюбените, реших да напиша този постинг. Направих снимки от Дълич Вилидж и Дълич Парк. За тях обаче ще напиша друг път.
Няма край хубавото, което се случва с мен и Лондон. Както всеки, който е бил влюбен знае, всяка нова любов е вълнуваща.
