Полет от Лондон до България през Нигерия

Докато съм във влака, виждам във Фейсбук една снимка, споделена от мой познат българин в Лондон. 

На снимката се виждат двама мъже в народни носии, които са се потопили в река. Покрай реката, облечени в зимни дрехи, десетина души снимат с телефоните си, какво става в реката. Снимката е от Йорданов ден. Мисля, че моят лондонски познат във Фейсбук, който сподели тази снимка, е обладан от носталгия към родината или от патриотизъм. Аз изпитах подобни чувства малко по-късно. Как се случи това, разказвам сега.

След като слизам от влака на Блекфрайърс минавам по няколко тесни улички в Ситито, които продължават да изглеждат, както са изглеждали в 19 век. В събота тази част на Ситито е безлюдна и имам усещането, че съм в музей. Сигурен съм, че сте били в музеи, които пренасят посетителите си в друга епоха и ги карат да се чувстват като пътешественици. 

Минавам през стария Лондон, за да отида в България от 80-те години. Тесните улички ме отвеждат до сграда, на чийто втори етаж има зала. След мен идват и още хора. Всички сме там, за да видим и чуем Алекс Ома-Пайос, нашият гид на това необичайно пътуване към България. 

Ако видите огромен чернокож мъж, облечен в традиционни нигерийски дрехи, който заговаря на чудесен български, няма как да не се смаете. Усещането е като да сте пред илюзионист, който с бърз жест вади от шапката си зайче. След като видите няколко подобни фокуса един след друг, може напълно да забравите къде сте.  

"Фокусите" на Алекс са неговите истории. Алекс познава София и България от 80-те години, когато е бил студент по актьорско майсторство. Първо сме в Лагос. През 80-те години на пазарите в Лагос се появяват пилета от България. Достатъчно много пилета, за да научат много нигерийци, включително Алекс, за нашата страна. После сме в селото на родителите на Алекс. Той е отишъл да се сбогува с тях преди да отлети за София, за да започне следването си.  

Очите на Алекс блестят, докато разказва спомените си от София. Виждаме го да яде таратор в студентския стол, после с младежи от Парагвай, Чили, Виетнам, Иран, Ирак и от къде ли не, учи български, после - пие със състудентите си от ВИТИЗ Ивайло Христов и Атанас Атанасов, днес -  известни актьори, в бар "Прага" на улица "Раковска". Пътуваме с приятелите му из градовете и селата на България, в които някои хора за първи път виждат африканец и питат дали в Нигерия имат летища. От Алекс те тогава, подобно на нас днес, научават, че авиокомпания Балкан има директен полет от София до Лагос.  

С чувството си за хумор Алекс ни става любимец. Една от смешните му истории беше за негов приятел студент от Виетнам в София, който се казва Кой. Кой чука на вратата на Алекс. Алек пита: "Кой е?" Кой отговаря: "Кой е." Алекс неразбира и пак пита: "Кой е, бе!" Кой отвръща: "Кой е, де!"

Алекс е благодарен на преподавателите си във ВИТИЗ. Докато говори за професор Стоянов, гласът му затреперва. Той е безкрайно признателен, защото наученото в България използва до днес като актьор и създател на театър "Ироко" в Лондон.  

И понеже сме с актьор, срещата ни с Алекс, завърша със свирене на традиционни африкански инструменти и пеене. Когато от прозорците отлита към небето над старото Сити последният звук от нашия "концерт", аз си давам сметка, че в този момент съм в моята България - отворена към света и добра към всеки, независимо от етнос, раса и произход. Подобно на моя познат със снимката във Фейсбук, се чувствам носталгичен и патриотичен. По свой си начин.    

Алекс е вечен приятел на България в Лондон. С него започваме поредица от срещи с други лондончани, които познават нашата страна. Поредицата от срещи се казва "Вечните приятели на България в Лондон". Поканени сте предварително. 

Бойко Боев, създател и редактор http://bulgariansinlondon.com   Снимки: Венелин Куюмджиев

Алекс и театър "Ироко" ще са в България през февруари. Те събират средства за пътуването си. Ако имате възможност, подкрепете ги тук.