Айше Рубева: Моята къща
Дърветата са се разлистили и в далечината зърваме къща. Поезията разлиства сетивата ни – благи са думите на Айше Рубева, с дом и топлота, с приказна усамотеност. Хем е близо, хем е далеч. И вижте нишката на този непрестанен пушек, който свързва живите и мъртвите.
Айше Рубва споделя: „Стихотворението „Моята къща” е автобиографично, писано е през май 2012 г. Това е времето, през което бях убедена, че до абсолютната истина се достига единствено чрез абсолютна самота и че мъртвите единствени са способни да отговорят на всички мои въпроси. Особено отдавна починалите.“
Айше Рубева (Стара Загора, 1974) е завършила Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ със специалности Българска филология – бакалавър, История – магистър, а също и Тракийски университет - специалност ПНУП, магистър. Работи като старши учител в начален етап в ОУ „Никола Й. Вапцаров“, с. Ябланово. Пише поезия, проза, сценарии. Нейни произведения са публикувани в „Литературни Балкани“ и в онлайн сайтове за литература. Предстои излизането на първата й стихосбирка „Някой ден ще полетя“ – издателство „Скалино“. Тя е двуезична и съдържа авторски версии на стиховете на български и турски език.
Илюстрация: изд. „Скалино“ Материала подготви Петя Хайнрих Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. Прочетете също какво казва за Лондон Айше Рубева: Лондон свързвам с Елизабетинската епоха. Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.
