Суфражетките и правото на жените да гласуват
До Британския парламент има градинка, Victoria Tower Gardens, в която е паметникът на Емелин Панкхърст (Emmeline Pankhurst), издигнат през 1930 г., само две години след нейната смърт. Необичайно е в Англия да се издига паметник само две години след смъртта на който и да е. Традицията е да са минали години, за да се установи наистина приноса на даден човек за обществото.
Случаят с Емелин Панкхърст е особен. Тя е водачката на британското движение на суфражетките, които извоюват правото на жените да гласуват на избори. За първи път в света британките получават това право през 1918 г., т.е. преди сто години.През 1898 г. Емелин Панкхърст (1858-1928) основава Women's Social and Political Union (Женски обществен и политически съюз) - женска организация за право на глас на жените. Мотото на организация е "Дела, а не думи". Суфражетките често нарушавали законите, за да привлекат общественото внимание към каузата за равни права на жените. Те не само чупели витрини, но и жертвали живота си.
Например, през 1913 г. активистката Емили Дейвидсън излиза на хиподрума по време на конно състезание и се хвърля под коня на крал Джордж V. През 1914 г. друга суфражетка Мери Ричардсън (по-късно ръководител на женската секция в Британския фашистки съюз) разрязала с нож платното на Velázquez „Венера пред огледалото“ в Националната галерия.През 1918 г. британският парламент приема нов избирателен закон, който дава право на жените над 30-годишна възраст да гласуват, ако имат собственост. 10 години по-късно нов закон признава правото на всички жени над 21 години да участват в изборите за Парламент. Същата година е избрана първата жена депутат в парламента.
В България жените придобиват право да гласуват за първи път през 1937 г., като това право е признато само на „жените майки от законен брак“. Една година по-късно жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“, получават право да гласуват. За първи път българките получават равни изборни права с мъжете и право да бъдат избирани като народни представители през 1944 г. Година след това са избрани първите жени депутати.
