Сватба по британски

Наскоро бяхме на сватба в Лондон и открихме разлики със сватбите в България, за които решихме да разкажем.  

Най-напред правим уточнение, че разказваме за гражданско бракосъчетание, не религиозно, затова сравненията между България и Великобритания са възможни.  

Във Великобритания обичайно граждански брак се сключва или в кабинета на служителя, отговорящ за сватбите (Registаr) или в зала в местното кметство. Първото място е предпочитано от хора, които нямат гости.  

Сватбата, на която бяхме, беше в ритуална зала. Гостите не стояха прави, а седяха на столове, наредени в полукръг. По средата имаше маса, зад която бяха двама служители.  

Младоженецът стоеше в центъра до масата. Там той посрещна бъдещата си съпруга. При нейното довеждане в залата от избран от булката човек - не е задължително да е бащата - всички станахме на крака. С идването на булката започна самото тържество. 

Младоженците бяха избрали както музиката, така и думите, които да бъдат произнесени.  Затова служителят не рецитираше заучени фрази, а внимаваше какво говори. 

Има изискване избраните думите да не са религиозни. Има изискване и церемонията да включва декларации от младоженците, че няма пречки да сключат брак, да има запитване към гостите дали някой знае за пречки, както и размяна на клетви (vows) между младоженците. 

При размяната на клетвите младоженците се бяха обърнали един към друг и се гледаха в очите, а не към служителите пред тях. (Демек, клетвата е пред тях, а не пред държавата в лицето на служителите й.) 

Във Великобритания бракът е съюз между двама души, а не между мъж и жена, както в България. Това значи, че граждански брак могат да сключват не само мъж и жена, но и двама мъже, както и две жени. 

Младоженците бяха поканени да се подпишат в брачния регистър. За целта те отидоха зад масата при служителите и седнаха на столове, гледайки към гостите. Двамата служители им помагаха с книгите. В този момент младоженците изглеждаха много тържествено, като при подписване на международен договор от държавни глави.  

След това пред нас седнаха да се подпишат свидетелите. За разлика от България, свидетелите не са двама, а могат да бъдат няколко, включително родители на младоженците. 

Накрая, всички станахме на крака, за да аплодираме младоженците. Не чухме някой да казва “Горчиво”, но нашите приятели имаха добро чувство за целувки. 

Автор: Бойко Боев