Правилата на английската учтивост

Представяме накратко глави от книгата Watching the English на британската антроположка Kate Fox. В следващата глава се разказва за английската учтивост. Учтивостта на англичаните е пословична.

Кейт Фокс отделя цяла глава на учтивото поведение.

Първо правило: Пасивната учтивост

Според Кейт Фокс съществуват два вида учтивост. За първата, която тя нарича “позитивна”, е характерна активност от страна на хората. Те са учтиви като ви канят, съветват, учат. Втората учтивост е “негативна”. Тази учтивост е пасивна. При нея човек внимава да не навлиза в пространството ви. Резервираността на англичаните е форма на пасивна учтивост. Като не ви зяпат в градския транспорт или не заговарят съседите си по седалка, англичаните не навлизат в чуждото пространство и по този начин показват учтивост и уважение към другите хора.

Второ правило: Автоматичното извинение

Англичаните са известни с многобройните си извинения от учтивост. Кейт Фокс провежда експеримент. Тя нарочно се блъска в хората, за да види реакцията им. Първото нещо, което открива, е, че тя самата автоматично се извинява. След това установява, че 80 % от хората, които са блъснати от нея, й се извиняват. Сякаш те не са я видели и са виновни за сблъсъка.

Рефлексът на англичаните да се извиняват произтича от разбирането, че всяко навлизане на друг човек в пространството е недопустимо и изисква извинение.

Ще чуете многократно думата sorry (извинявай) в разговори между непознати англичани.

(Според популярната книга Very British Problems, “sorry” е най-често употребяваната дума в британския английски. Англичаните я употребяват като:

Поздрав между непознати Да покажат, че не са чули какво сте казали Да покажат, че са подразнени Да покажат, че сте застанали на пътя ми Да ви кажат, че съжаляват

Употреба на “please” (моля) и “thank you” (благодаря)

В Англия хората може да не си говорят в автобуса, но когато излизат от автобуса по традиция благодарят на шофьора (в Лондон това не е много срещано, но съществува).

Благодари се и на таксиметровите шофьори, на кондукторите и на всички хора, които предоставят някакви услуги. Благодарността е автоматична, отбелязва Кейт Фокс, англичаните не поглеждат в очите хората, на които благодарят в тези случаи.

Бъбрене с таксиметрови шофьори и фризьори

Макар че избягват да говорят с непознати, англичаните бъбрят с таксиметрови шофьори. Всичко зависи от настроението, разбира се. Ако шофьорът забележи, че не желаете да говорите, няма да ви притеснява. Но по традиция англичаните се чувстват спокойно при разговор в такси. Темите са общи, в съответствие с английския протокол - времето, на къде сте тръгнали...

По същия начин англичаните бъбрят с фризьорите си.

Според Кейт Фокс готовността за разговор с таксиметрови шофьори и фризьори се дължи на това, че събеседниците не са застанали един срещу друг.

Това е забелязано и от здравните органи. Затова английските лекари са съветвани да не застават директно срещу пациентите си, да ги гледат в очите или от другата страна на бюрото. Английските пациенти се чувстват най-добре, когато лекарят е седнал до тях, а не срещу тях.

Прочетете резюмета и на другите части на книгата Watching the English на Kate Fox.

  На 6 август (неделя) организираме пикник в Холанд парк. Ето поканата.