Как си говорят англичаните в пъбовете?
Представяме накратко, в две части, главата Pub-Talk от книгата Watching the English на британската антроположка Kate Fox. Втората част е посветена на разговорите в пъбовете, първата част беше за поведението в пъбовете.
Редовните посетители на пъбовете (regulars) се познават и изразяват близостта си като си говорят по име или използват прякори. Често последните са иронични. Например Дългуч (Lofty), може да бъде някой нисък на ръст.
Разговорите между редовните посетители на пъба може да са неразбираеми за външни хора, които не познават обстановката, прякорите, постоянните шеги и закачки на пъба. Kate Fox говори за кодиран език на пъба.
Въпреки че всеки пъб има свой кодиран език, който няма да научите, освен ако не станете редовен посетител, няколко неща са общи за разговорите в пъбовете:
Прякорите и шегите се отнасят към всички, независимо от тяхната класа и професия. За разлика от обичайния живот в Англия, в който съществува строга социалната йерархия, в пъба цари равнопоставеност и социална близост между всички.
В пъба постоянните клиенти непрестанно се шегуват и изразяват лингвистичен талант и остроумие.
Постоянните клиенти се забавляват като спорят по различни теми. За тези спорове в пъба, чиито участници са предимно мъже, е характерно, че:
Темата не е от значение, важно е да се спори; Споровете могат да бъдат ожесточени; Никой обаче не трябва да се взима на сериозно; Целта на спора не е да бъде спечелен той, а да се общува.Докато спорят редовните посетители продължават да пият и да си поръчват един на друг питиета.
Според Kate Fox английските мъже показват желанието си за близост като спорят помежду си. Чрез спора те проявяват интерес към другия, към неговите емоции и изразяват своите разбирания и отношение. Английските мъже спорят не са само в пъбовете, но и в спортните състезания и клубовете.
Правилото на свободни асоциации
Kate Fox открива сходност между това, което в психоанализата се нарича free association и говоренето на англичаните в пъба. И при двете човек дава израз на това което му е в главата. От никой не се очаква да бъде концентриран за дълго време
Пиенето помага на резервираните и внимателни англичани да се отпуснат и да дадат израз на емоциите си. В подобно състояние може да се говори с всеки, дори между хора, които не се познават.
Структурата на разговора прилича на разговор между близки, но съдържанието е ограничено: англичаните не изливат емоциите си на непознати и не разкриват личните си страхове или тайни желания, дори когато са отпуснати в пъба.
С непознати или други редовни клиенти на пъба не се говори също за личния живот. Ако някой каже нещо за развода си или проблемите в работата, той прави това с шега. Сухият хумор за личните трагедии е характерна черта на разговорите в пъб.
Разговорите в английските пъбове са лековати; темите се менят често. Не е прието посетителите да са сериозни и концентрирани, да разплитат житейски проблеми и дават съвети как да бъде оправен света.
Следва продължение. Прочетете и другите части на книгата Watching the English на Kate Fox.
