Как се отнасят англичаните към своя дом?

Представяме резюме на главата The Home Rules от книгата Watching the English на британската антроположка Kate Fox. 

Англичаните ценят правото на личен живот и автономност. Израз на това е желанието им да живеят в своя къща и да имат своя градина. Статистиката показва, че през 90-те години само 15% от домовете, построени в Англия, са апартаменти, за разлика от Германия, Франция и Италия, където половината от новопостроените домове в този период, са апартаменти.

ПРАВИЛОТО: ЗАЩИТИ ДОМА СИ КАТО ЗАМЪК Англичаните казват: “Моят дом е моята крепост!”. В миналото крепостите са били защитавани от нападения с ров (moat). За да се влезе в тях посетителите са минавали през подвижен мост, който нощем или при опасност прибирали (drawbridge).

Подобно на крепостите в миналото, домовете на англичаните са защитени. Вместо с ровове и подвижни мостове, защитата е осигурена с използването на объркващи имена на улици, използването на имена и номера за отделните къщи и поставянето на незабележими табелите

Чужденците не могат да разберат защо в английския език има толкова различни думи за “улица”: street, place, mews, crescent, terrace, rise, lane, gate. . . (общо 60 такива думи), както и защо в един квартал се използват често няколко такива думи едновременно.

Англичаните защитават домовете си и чрез избягване на големи табели за означаване на имена на улици и номера на къщи. Табелите обичайно са малки и често трудно видими (виж на снимката).

Правила на създаване на дом

Англичаните не са просто собственици на домове, казва Kate Fox. За тях домът е нещо, върху което те непрестанно работят. Изследване през 90-те години показва, че само 2% от английските мъже и 12% от жените никога не са извършвали сами строителна работа по домовете си. Извършването на подобрения по дома, лично от техните собственици, е причина за съществуването на огромни магазини за строителни материали и инструменти (Homebase, DoItAll, B&Q, т.н.). Обсъждането на поредния малък ремонт вкъщи е част от темите за разговор между англичаните.

Правило на маркиране на територията

Желанието на новите собственици е да преобразят дома си така, че да не остане отпечатък от предишните собственици. За целта, веднага след нанасянето или малко след това, те започват да изхвърлят кухни, бани, врати и килими от предишните собственици, независимо че те са запазени, и да ги заменят с нови, избрани от тях.

Дори, когато не сменят напълно интериора, новите собственици обезателно го променят. Принципът е, че домът трудно може да се нарече дом, ако собственикът му не го е променил.

КЛАСОВИ ПРАВИЛА

За англичаните домът е израз на тяхната идентичност. Начинът на обзавеждане и боядисване на домовете е различен при отделните класи. Тъй като класовата принадлежност в Англия не е свързана с парите, това колко пари има собственикът не е определящо как изглежда домът му.

Домовете на представителите на високите класи (upper class и upper-middle class) – за класите разказахме в Езикът на класите - живеят обичайно в недобре поддържани домове. Средната класа и по-долните класи обикновено не толерират подобно състояние на домовете си.

Къщите на най-богатите представители на долните класи са пълни с изключително скъпо обзавеждане, което представителите на горните класи (upper class и upper-middle class) считат за липса на изискан вкус.

Чисто новите кожени дивани и привидно антични мебели, които могат да бъда видени в домовете на средната класа, струват десетки пъти повече от мебелите в домовете на висшата класа, чиито представители ненавиждат кожените и псевдо-ретро мебели.

В домовете на средната класа (middle-middle) подът е покрит от мокет (fitted carpet), а високите класи предпочитат дървените подове, които са частично покрити със стари персийски килими или черги.

В хола на средната класа може да видите шкаф за напитки (cocktail cabinet), а типично за по-ниските класи е разполагането в хола на огромен телевизор – който се превръща в център на стаята. Колекциите от малки предмети (лъжички, стъклени животни и други сувенири от пътувания) са също характерни за по-ниските класи, особено за възрастните хора.

Младежите от по-ниските класи, освен огромни телевизори, разполагат в хола и музикални уредби с големи колони. Много от домовете на високите класи имат също големи телевизори и стерео, но обичайно те са скрити в “back room” или “family room”.

Поставките за чаши (coasters) са също класов индикатор: такива не може да намерите в домовете на високите класи, както и в тези на работническата класа. Тези поставки са типични за средните класи (middle-middle, lower-middle и upper-working class).

Правила на сходство

В тоалетните на ниските класи (lower-middle class и working class) ще откриете, че цветовете на тоалетната чиния и мивката са съчетани, дори капакът на тоалетната чиния е избран в съответствие. В тоалетните на висшите класи тоалетните са почти винаги бели.

Характерно и за високите, и за ниските класи, е използването на стари, износени мебели, които не са в унисон един с друг. Средните класи си падат по чисто новото обзавеждане, с хармонични мебели и дивани, както и чаршафи, възглавници и пердета.

От това как се отнасят англичаните към скъпите, чисто нови мебели, може да бъде определена тяхната класа. Веднъж депутат-консерватор от висока класа се присмя на колегата си Michael Heseltine, посочвайки, че “той си е купил обзавеждането вкъщи”. По този начин той го унижи, тъй като представителите на високите класи наследяват своите мебели, а не ги купуват.

Правило на самохвалството

Друг класов индикатор е мястото за дипломи и награди (американците го наричат “brag wall”). Средната класа слага дипломите си, техни снимки с известни личности и награди в хола или в антрето. Високите класи поставят тези неща само на едно място – тоалетната на приземния етаж. Това ексцентрично решение е умно. Когато отидете в тоалетната, няма как да не забележите успехите на домакините, които се възползват и да покажат скромност, като са им дали това място.

Следва продължение. Прочетете и другите части на книгата Watching the English на Kate Fox.