За какво си говорят англичаните?

Това е продължение на краткото представяне на отделните глави на книгата Watching the English, в която антроположката Kate Fox разкрива особеностите на поведението на англичаните.

Продължаваме с главата, посветена на общуването между англичаните.

За какво си говорят обичайно англичаните?

Англичаните не клюкарстват повече от останалите народи, казва Kate Fox, но за тях клюкарстването е изключително важно, заради манията за лична автономност. Когато клюкарстват, англичаните имат усещане, че вършат нещо неприлично, заради споделянето на тайни за личния живот. Именно това усещане поражда и интереса от клюкарстването.

Заради националната култура на лична автономност най-голямата обида в Англия е да те нарекат Nosy Parker (тоест, много любопитен човек, който се меси в чуждите работи). В Англия не е прието да се разпитват хора, с които не сте в близки отношения за личните им работи и да им се дават съвети как да живеят. Това е видно от английския език, който е наситен с максими и поговорки за поддържане на личната автономност. Показателен е и фактът, че въпросът "How are you?" се възприема като поздрав, на който не се дължи детайлно описание на действителното ви състояние (освен ако го задават приятели или членове на семейство).

Английско правило е лична информация да се дава само на хора, които се познават добре и на които може да се има доверие, посочва Kate Fox. Именно, защото не разбират това, чужденците си мислят, че англичаните са студени, резервирани и неприятелски настроени.

Англичаните приемат да се говори за личния живот на колеги, познати, съседи или публични личности, но не и за своя живот. Правилото е, че колкото по-далеч е някой от вас лично, с толкова повече хора е допустимо да го обсъждате.

Клюкарстването “по английски” е различно от одумването. Изследвания разкриват, че само 5% от времето за клюкарстване е критика или негативна оценка.

Когато англичаните се интересуват от някого, по правило те не му задават директни въпроси, а предпочитат да отгатват. Kate Fox казва, че специално хората от средната класа имат навика да наблюдават поведението на събеседниците си и да гадаят за тях по “улики”, които получават от това, което чуват или виждат.

Ето примери: Не се приема за любезно да се пита непознат какво работи, затова се разбира при обсъждане на нещо странично. Например, докато се говори за пътния трафик, можете да бъдете запитан дали шофирате до работа. В тези случай събеседникът англичанин ще разбере, че в действителност го питат за работа му и може да отговори нещо от рода на “Да, но аз работя в болница в еди кой си квартал и заради това не попадам в задръстванията.". Нормално е да последват други догадки, от рода на “А, болница – вие сте доктор?”. Смята се за по-любезно да се посочват първо професиите с по-висок статус. В този случай, доктор, пред медицинска сестра. Подобно, за да се избягват директните въпроси, се счита за по-приемливо да се попита “Наблизо ли живеете?”, вместо “Къде живеете?”

Съществува изключение от правилото на англичаните да пазят в тайна личния си живот, отбелязва Kate Fox, англичаните могат да станат много словоохотливи за себе си пред медиите и да разкрият тайни за развода си, притеснения за целулита или други лични тревоги. Но това са малцинство от хора, на които мнозинството обикновено гледа с присмех.

Англичаните и англичанките отделят едно и също време за разговори на социални теми. Те обаче клюкарстват с различен тон. Докато за жените е нормално да правят това с висок тон и оживено, използвайки изрази като “Ooh, Guess what? Guess what?”, мъжете говорят по-често с равен тон. Жените дават също повече детайли от мъжете и очакват на оживлението, с което споделят “тайните” си, да се отговаря подобаващо с емоция, например, “No! Really?” или “Oh my GOD!”. Ако мислите, че англичаните водят вяло всекидневните си разговори, явно не сте слушали как англичанките говорят помежду си, казва Kate Fox.

Англичанките изграждат отношения помежду си чрез размяна на комплименти. Правилото е на всеки комплимент да се отговори с комплимент. Например, “Аз харесвам новата ти прическа.” “Благодаря, аз бих искала да я подкъся като твоята.” Смята се за невежливо да не се отговори на комплимента с комплимент. Мълчанието в отговор на комплимент може да бъде възприето като знак, че се взимате прекалено на сериозно, нещо което в Англия не се харесва по принцип.

За разлика от англичанките, англичаните стават близки с други мъже чрез шеги, следвайки своеобразен ритуал, който може да бъде наречен “Моето е по-добро от твоето”. Шеговитият тон е задължителен, когато англичаните говорят за тяхната по-добра кола, електрическа самобръсначка или футболен отбор или отправят предизвикателства по отношение на това, което имат събеседниците им мъже. Съществува взаимно разбиране, че разликите в мненията не трябва да се приемат прекалено сериозно. Псуване, присмиване и обиди между мъже са допустими, дори се очакват, но те не трябва да са израз на “истинска” емоция. Макар че ритуалът изглежда като самохвалство, според Kate Fox, самохвалство всъщност не се приема. Става въпрос за перчене, което е по-скоро начин за показване на приятелско отношение, а не самохвалство или парадиране.

Според Kate Fox, за разлика от започването на разговор, англичаните са много добри във вземане на довиждане. Обикновено това отнема дълго време, тъй като включва продължителна размяна на комплименти. За англичаните е нормално да изпращат гостите си дълго до вратата. Заради словоохотливостта на англичаните при сбогуване, в Англия изразът “saying goodbye” се използва с множествено число “saying goodbyes”.

Това е продължение на постинга Как англичаните започват разговор. В следващия постинг ще представим наблюденията на Kate Fox за английския хумор.

Снимка: Anna Levinzon under Creative Commons Licence.

В събота, 15 октомври, организираме Разходка в Сохо. Заповядайте! Прочетете поканата.