Четири кратки стихотворения от Маргарита Серафимова

Маргарита Серафимова споделя: „Първото стихотворение е за моята приятелка, Надя Данова, и на едно равнище отразява как ми харесва нейното либерално и човеколюбиво отношение към историята. На друго, там има проекция на мое собствено желано опрощаване на миналото, което може да носи и много хаос и варварство. Предпоследното е за моята изтънчена хрътка, Ясна, която тук се носи по Платото на Витоша, любимо нейно място да гони сърни. Другите са за хубостта и трудността на зимата, която по разни начини ме кара да усещам границите на физическото си съществуване“.

Докато пораствах, моята търпима природа ме склони да подам ръка на миналото да се изправи. Будистки храмове, бронзови камбани.

***

Зимната зора, бели диаманти, в мрака просиява. Вината умира.

***

Свят, живот: препускащи пушеци сняг. Красотата, малък черен мустанг, минава през тях.

***

Сняг се откъсва от вейка и се пръсва във въздуха. Живот, смърт.

Маргарита Серафимова

Маргарита Серафимова (1976, София) е правозащитен адвокат по професия. Дебютна стихосбирка: „Животни и други богове“ (Университетско издателство, 2016). Възхищава се на езиците.

Снимка: Весела Кучева

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. 

Прочетете също какво Маргарита Серафимова казва за Лондон.