Черната кутия на Алек Попов

Светлозар Желев представя Алек Попов специално за Разходки из Лондон

Каквото и да се каже за Алек Попов и неговия разностранен талант, ще бъде недостатъчно. Майстор на краткия разказ, на абсурдизма, на фантастичните истории, на реализма, на смеха, на сатирата, на иронията и самоиронията, автор на два сборника с есета и на едни от най-обичаните романи в българската литература – „Мисия Лондон”, „Черната кутия” и „Сестри Палавееви”. Най-превеждания български писател, получил почти всички български литературни награди, и най-голямата – наградата на читателите. Един от най-обичаните и уважавани български съвременни писатели в страната и в чужбина.

Накратко за неговите романи. Два от тях – „Мисия Лондон и „Черната кутия” са издадени в Англия, един от  най-хубавите подаръци, които може да направите на англоезичните си приятели. След тях, българите ще им бъдем много по-познати и симпатични. Може би единствено „Бай Ганьо” на Алеко Константинов и разказите на Йовков и Елин Пелин са успели да изкарат наяве най-лошите страни на българската душевност, но симпатично, самоиронично, дълбоко, сатирично, леко и истински, без да заклеймяват, без да съдят, без да порицават. Но в опит да възпитават, да посочват, да запознават. Тези романи не са хулителски, напротив. Те са истински и живи, като българина и „Бай Ганьо” в него. Този, който трябва да изкараме от нас, от кръвта и гените ни. Можем. И Алек Попов говори точно за това.

Самоиронията е една от най-великите и трудни неща, достойнства на истински силния, осмислен, надскочил дребните ежедневности и неприятни лични качества, уверен в себе си, отстояващ разбиранията си и преодоляващ всички проблеми, човек. Алек Попов прави един истински реквием на самоиронията, изтъквайки и надсмивайки над нещата, от които се борим самите ние да избягаме, и така издига цялата ни нация в очите на чужденците.

Това е моя лична гледна точка, не ангажирам никого. Но препоръчвам и съм уверен, че вашите англоговорящи писатели ще харесат тези книги, забавни, смешни, метафорични и хиперболизиращи, но докосващи и човешки. Подарете ги, споделете ги с тях.

Откъс от романа “Черната кутия” публикуваме по-долу с разрешение на автора.

Прочетете тази книга, подарете я на приятел. На български или на английски език.

Светлозар Желев е директор на Националния център за книгата към НДК, бивш главен редактор на литературното списание “ГРАНТА България”, издател, блогър, читател.

ЧЕРНАТА КУТИЯ (откъс)

3. АНГО

- Имаш косми в носа.

- Моля? – рязко се наклоних.

- Имаш косми в носа! – втренчено ме фиксира той.

Брат ми е цели шест години по-малък от мен, но не изглежда кой знае колко по-млад. Облечен е спретнато, лъха на скъпарски одеколон. Косата му е зализана назад, а ушите му някак мистериозно са се прибрали към черепа. Няма нищо общо с оня Недко, с пощаджийската чантата. Нед е човек, на който може да се разчита.

- Всеки човек има косми в носа!

 - Но твоите стърчат!

Егати наглото копеле! Това ли намери да ми каже? След четири години!  Инстинктивно докоснах ноздрите си. Улових тънко снопче.

 - Чудо голямо!

  - Ако смяташ да се интегрираш, трябва да ги махнеш...

- Това ли е най-важното?

- Зависи. Понякога първото впечатление е най-важно.

 - Не бери грижа – налях си още бира. – Ще се оправя.

 - Късметът си късмет. Имиджът си е имидж.

Седим в индийския ресторант на Кълъмбъс авеню, недалеч от бърлогата на брат ми. Улицата цепи нащърбения релеф на Ню Йорк като писта за излитане и се губи в небето, обагрено във виолетово. Слънцето отдавна се е скрило, но градът продължава да излъчва жега. Бях кацнал точно преди шест часа, три от които прекарани в самолета заради съмнения за епидемия на борда. Но след всички проведени тестове, явно бяха заключили, че не предстаяваме чак такава заплаха за сигурността на САЩ и ни пуснаха да слезем. През това време брат ми беше висял на летището, получавайки още една възможност да осмисли факта на пристигането ми от всички възможни ъгли. Що се отнася до мен, случилото се бе знак... На борда наистина имаше зараза, но източникът й не бе сополивият малчуган. Вирусът се беше загнездил в мен. Много по-страшен от антракс или чума, неоткриваем с микроскопи и химически реактиви. Вирусът на провала!

- Е, сега като си вече в Америка, какво смяташ да правиш?

Не бях мигнал през целия път, тялото ми копнееше за сън, но часовата разлика ме държеше буден.

- Имам интервю, във вторник – казах с отсянка на гордост.

Преди да замина, се свързах с една посредническа агенция, която търсеше работа в САЩ на емигранти с редовни документи. Бяха ми уредили няколко интервюта.

- Каква е работата? – заинтересува се брат ми.

- Супервайзер, в някакъв Макдоналдс.

- Все отнякъде трябва да се започне – отбеляза тактично Недко.

Или Нед, както му викат сега... Загребах малко сос с края на питката и отхапах. После чевръсто излях остатъка от бирата в устата си. Езикът ми зцвърча като въглен.

- Ти имаш бизнес-експириънс – отбеляза брат ми. – А това се цени тук.

Гледаше ме съсредоточено, сякаш търсеше още дефекти по лицето ми.

- Майната му на тоя експириънс! Искам да отворя нова страница. Още една бира! – махнах на келнера.

        Mантрата на губещите

Да отвориш нова страница

Да започнеш от нулата

Да станеш нов човек

 Неусетно бях започнал да я повтарям.

Гласуването става на сайта на English Pen:

Writers in Translation.

Прочетете впечатленията на Алек Попов за Лондон: Алек Попов: Да си чужденец в Лондон е някак нормално

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.