Снежина Мечева: Как българският език може да ви помогне в чужбина?

IMG_20150410_203617

Знаете ли какво е АБУЧ? A ДАБЧ? Какво е GCSE, както и A-level изпити?

Ако не знаете какво означават съкращенията, от този текст ще ви стане ясно. Ние също нямахме представа.

Тези съкращение са свързани с образованието на българските деца във Великобритания и в Европа. Информацията ни има за цел да ви запознае  с  две петиции за въвеждане на изпит по български език като матуритетен във Великобритания и в страните - членки на Европейския съюз. Имате възможност да подкрепите петициите. Ще научите защо.

Преди това обаче искаме да разкажем за училището към българското посолство в Лондон. Срещаме ви с г-жа Снежина Мечева, директор на училището и говорител на АБУЧ (от Гугъл разбрахме, че това е съкращение на Асоциация на българските училища в чужбина).

Г-жа Мечева (на снимката) любезно отговори на нашите въпроси за училището и петициите за въвеждане на матуритетен изпит по български език не само във Великобритания, а и във всички страни-членки на ЕС.

Българското училище към Посолството на България в Лондон е открито през 1987 година. Двадесет години то е било най-голямото българско училище в чужбина. Училището, директорката и преподавателите в него са носители на редица отличия. (Г-жа Мечева изброява списъка, но поради липса на място, тук посочваме само, че училището е носител на Почетен медал „Иван Вазов” на ДАБЧ  (съкращение на Държавната агенция за българите в чужбина, пак от Гугъл научихме това) и Почетен знак на Министерството на образованието и науката, вече можем да отговорим на въпроса в началото на този текст.

Госпожа Мечева изтъкна следните предимства на училището към Българското посолството в Лондон:

Класовете за деца от 4-годишна възраст до 12 гимназиален клас са индивидуални, което прави процеса на обучение пълноценен. В други училища, поради малкия брой ученици, се налага класовете да са смесени. Училището е лицензирано от Министерството на образованието и науката. Дипломите по изучаваните предмети се признават в България и затова при завръщане на децата в родината, не се налага учениците да държат приравнителни изпити по български и история и могат да се запишат директно в следващия клас. Училището редовно се посещава от “изтъкнати творци и държавници”. Учениците му участват в “значителни изяви”, включително в Българския културен институт, който е в непосредствена близост.

В училището се изучават Български език и литература, Роден край, Околен свят, Човекът и обществото, История и цивилизация на България. Освен това има курсове по народно пеене и народни танци, които се водят от г-жа Десислава Стефанова, ръководител на известния Лондонски български хор. Има кино и театрален клуб, често се провеждат  творчески работилници по различни поводи (национални празници и чествания).

Министерството на образованието и науката финансира частично училището. Другата част от разходите по обучението на учениците се поема от техните родители. Таксите за настоящата учебна година са £140 за първо дете и £130 за второ; третото дете – се обучава безплатно.

Г-жа Мечева уточнява, че в таксата влизат учебниците и учебните тетрадки, както и една униформена тениска на училището. Тя отбелязва, че таксите за обучение са по-ниски в сравнение с други училища.

Какви са ползите от българските училища в чужбина, питаме госпожа Мечева. Тя отговаря, че без българско образование децата в чужбина “много бързо ще „потънат” в чуждоезиковата среда и българският им ще се превърне в чужд за тях.” “Не владеят ли добре езика”, казва г-жа Мечева “с новите паспорти децата стават чужденци, губят възможност да се завърнат в България, защото там, за да се реализират професионално, ще са им необходими познания по български език. И ще останат да се развиват изцяло в чужбина. А е важно един ден да имат възможност да избират без да са ограничени”

Следващата тема в разговора ни е петицията за въвеждане на български език като матуритарен във Великобритания. В петицията виждаме абривиатурите GCSE и A-левъл изпити. Затова питаме какво значат те. Г-жа Мечева обяснява, че за завършване на средно образование във Великобритания се държат изпити GCSE по всички общообразователни предмети (приблизително 15 на брой). Всеки ученик се явява на тези GCSE изпити и ако издържи 5 от тях с оценки от A (най-високата) дo D, може да продължи да учи по-задълбочено някои избрани от ученика предмети и се яви на А-левъл (ниво) изпит. С успешно издържани 3 или 4 А-левъла се влиза в университет.

В момента няма възможност да се държат GCSE и А-левъл по български език. Г-жа Мечева ни информира, че преди 17-18 години е можело да се държи изпит по българския език като А-левъл. После обаче е премахната тази възможност не само за българския, а и за другите източноевропейски езици.

“Оставиха само руския” - казва г-жа Мечева. “После поляците проведоха успешно кампания за връщането на GCSE и А-левъл по полски.”

В момента има десетки езици с право на GCSE и А-левъл. Освен руски и полски, такива са например  арабски, китайски, холандски, турски, френски, немски, италиански, испански, хинду и др.

Въвеждането на български език като матуритарен ще даде възможност на българчетата във Великобритания да се явят на един по-лесен за тях изпит. Ще засили ролята на българските училища, които са сред основните съхранители на българското самосъзнание на подрастващите.

Освен на петицията за въвеждане на български език като матуритарен във Великобритания, г-жа Мечева е съинициатор на петицията на АБУЧ за въвеждането на български език като матуритарен в страните-членки на ЕС. Тя смята, че по този начин българите няма да се чувстват дискриминирани в сравнение с английските, френските, немските, италианските, испанските, полските и др. деца.

Всички българи, независимо къде се намират по света, могат да подпишат петициите.

Текстът на петицията за Великобритания: https://www.change.org/p/secretary-of-state-for-education-nicky-morgan-mp-petition-for-the-introduction-of-bulgarian-gcse-and-a-level-qualifications

Текстът на петицията за ЕС: http://www.peticiq.com/bg_matura_eu



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.