Светлозар Желев за чуждестранните приятели на българската литаратура

Вече много българи живеят по света. Увеличиха ли се книгите от български автори, публикувани в чужбина?

Определено има тенденция към увеличаване на интереса към българската литература в чужбина. През последните години се случиха много позитивни неща в посока поставянето на Българя на световната литературна карта. След един доста черен период през 90-те години и началото на 21 век, вече от повече от 5 години има засилено внимание върху случващото се на българския литературен пазар. Преводите все още не са достатъчни, но все повече издатели и медии се интересуват от случващото се в българската литературна среда. Въпреки все още спорадичните преводи, доста български автори бяха забелязани от литературния свят и получиха изключително добра рецепция в различни страни по света. Много помогна работата на Фондация Елизабет Костова за опознаването на българската литература и случващото се в България на англоезичните пазари – и в Съединените щати, и в Англия, и в Австралия. Благодарение на организираните ежегодни семинари по творческо писане за англоезични и български писатели, издатели от САЩ и Англия, литературни медии, които гостуваха в България през изминалите 8 години, създадоха за първи път траен интерес за литературна обмяна и поставиха българската литература в светлината на прожекторите. Започна да излиза българско издание на едно от най-популярните и уважавани световни литературни списания, каквото е  GRANTA, излезе български брой на литературно списание ABSYNTHE в САЩ, имаше публикации на български автори в GRANTA, Poets and Writers, Words Without Borders, и много други реномирани издания в САЩ и Англия. По отношение на книгите, благодарение на сътрудничеството на Фондация Елизабет Костова, издателствата Open Letters в САЩ, Peter Owen и Istros Books в Англия започнаха серии с български автори. В САЩ бяха публикувани романи от Георги Господинов, Милен Русков, Ангел Игов, Захари Карабашлиев, Албена Стамболова, а в Англия романите „9 зайци” на Виргиния Захариева и „Мисия Лондон” на Алек Попов. Все още има много какво да се направи, но мисля, че стъпихме на една стабилна пътека, която вещае едно добро бъдеще.

Кои книги от български автори, публикувани в чужбина, бихте ни препоръчали и защо?

Ще се спра основно на англоезичните преводи. Препоръчвам всяка от гореизброените книги, всяка една от тях може да бъде намерена в Англия и САЩ, или поръчана по интернет. Към тях бих искал да прибавя и сборника с разкази на Мирослав Пенков „На изток от запада”, „Circus Bulgaria” на Деян Енев, издаден от издателство Portobello в Англия, и книгата на Капка Касабова „Улица без име”, на същото издателство. Всички те говорят за България, някои от тях за емиграцията, но във всеки случай всички са чудесна извадка от случващото се на българската литературна сцена. Капка и Мирослав пишат на английски език, но и двете книги са за България. Книгата на Мирослав, едноименният разказ спечели наградата на BBC за разказ през 2012 г, е един изключителен подарък за всичките ви приятели, за да ги въведете в българската история и манталитет. Същото мога да кажа и за книгата на несъмнено най-добрия български съвременен разказвач Деян Енев.

Повечето българи тръгват по света, минавайки през Терминал 2 на софийското летище. Как книгите от български автори се озовават в чужбина?

Изключително трудно, за съжаление. Има няколко варианта. Едната е закупуването им в България. За да не се таксуват като свръх багаж, преди години СИЕЛА направиха книжарница на Терминал 2, от където след чекиране може да се закупят почти всички важни и интересни книги на български автори. Друг вариант е поръчката по интернет – почти всички, да не кажа всички, български он-лайн книжарници предлагат изпращане в чужбина, разплащане с кредитни карти и други видове он-лайн плащания. До Англия, мисля, не е прекалено скъпа доставката с Български пощи. И helicon.bg, и ciela.com, и ozone.bg, извършват тази услуга и доставят по целия свят. Също така препоръчам и сайтовете на издателствата, от които книгите могат да се закупят и с отстъпка, което прави нещата още по-лесни и удобни. Например colibri.bg, janet45.com. И накрая естествено, но не на последно място, електронните книги. Издателства като Сиела и Колибри са дигитализирали повечето от книгите си. Всички електронни книжарници  предлагат и електронни книги, като има и специализирани като biblio.bg, които са само за електронни книги. Горещо препоръчвам този вариант.

Кои са небългарските приятели на българската книга и как тя общува с тях?

Много е трудно те да бъдат идентифицирани. Опитваме се да изградим мрежа, комуникация между българската литературна среда и тях. За сега тези неща се случват през частни инициативи, като Фондация Елизабет Костова, разбира се, българските културни центрове по света, катедрите по българистика в различните университети, чрез специализирани литературни медии, които обръщат внимание на случващото се на българския литературен пазар, и чрез лични контакти на хора, привлечени от българската литература и България. Имам още много какво да се направи, и такава е и една от основните цели на новосъздадения Национален център за книгата към НДК. Българската държава и българските институции трябва да направят още много в тази посока. Прекрасните ви инициативи в Лондон, свързани с българската литература, са чудесен пример за това, как на място, в чуждоезикова среда, чрез срещи, литературни клубове, различни събития и мероприятия,  може да се популяризират българските автори.

Ако трябваше да отидете на самотен остров, кои пет книги от съвременни български автори бихте взели със себе си?

Много труден въпрос… „Физика на тъгата” на Георги Господинов, събраните стихове на Георги Рупчев - любимият ми съвременен български поет, но той си отиде от този свят през 2003 г., „Синдикатът на домашните любимци” на Елена Алексиева, „Всички на носа на гемията” на Деян Енев, което всъщност е оригиналното заглавие на сборника Circus Bulgaria, излязъл на английски, „Гравьор на сънища” на Александър Секулов, най-магичната книга, според мен, в съвременната българска литература, и първи том от събраните съчинения на Виктор Пасков, който включва „Балада за Георг Хених” и „Германия: мръсна приказка”. Съжалявам, че двама от авторите са починали, но за мен те винаги ще останат съвременни.

Ужасно ме затруднихте с този въпрос. Мога да посоча и много други любими книги, но все пак сте наложили ограничение от 5.

Представете си, че на самотния остров има интернет, ще можете ли да си набавите законно книги от български автори? А незаконно?

Разбира се, че може, както по-горе казах, вече има много възможности. За незаконното набавяне – аз винаги съм бил и ще бъда против това. Книгите са трудът на авторите и издателите, на много хора, обединили усилията си един текст да се превърне в книгата, която държите в ръцете си или четете електронно. Техният талант, труд, усилия и време трябва да се уважават и ценят. Те живеят от това. Пишат книгите си, правят преводите си, илюстрират, коригират и редактират, инвестират себе си, в това читателите да получат най-доброто възможно произведение. Не мисля, че има каквото и да е оправдание за „незаконното” присвояване. Не трябва да има.

Светлозар Желев е Директор на Националния център за книгата към НДК, бивш главен редактор на литературното списание "ГРАНТА България", издател, блогър, читател.

Литературен клуб Спирт енд Спирит и Литературен клуб "Перото" в НДК, съвместно с екипа на списание за нова литература ГРАНТА България организират на 15 януари, петък, от 19 ч. "Голямото зимно четене на ГРАНТА България"! В четенето ще вземат участие много от българските автори публикувани през годините на страниците на списанието като Георги Господинов, Алек Попов, Ани Илков, Кристин Димитрова, Силвия Чолева, Албена Стамболова, Белослава Димитрова, Александър Христов, Владимир Полеганов, Яница Радева. . . Тези, които не могат да присъстват на живо в Перото, могат да гледат четенето в Перото в реално време на сайта www.artlive.bg

ГРАНТА България е общност на приятели и кауза, както и добрата литература.