Румен Петров: Мисия Лондон II

"Една история за градинката пред кооперацията на българското посолство в Лондон. История, която Алек Попов е пропуснал в “Мисия Лондон”:

От апартамента, в който живеех на третия етаж в същата тази кооперация се откриваше страхотна гледка към градинката. А тя е като извадена от филма Notting Hill. И е дори в по-скъпия квартал, Kensington. Има огромна 4-5 метрова ограда на около два века, изработена от ковано желязо. Самата ограда е произведение на изкуството. А ливадата – да не Ви описвам – от ония, дето косиш, ториш, поливаш и така 500 години. На пейките вътре почиват, четейки книги и вестници, спокойни и щастливи лондончани, които живеят наоколо. Играят и дечица, но не така сякаш всеки момент ще започнат Трета световна война, както ние двадесет години преди това пред блок 64 в Слатина. Родителите се излежават на одеяло на тревата и дори можеш да видиш кошници за истински английски пикник. Градинката си има врата, която се заключва и може да се ползва срещу заплащане и то само от хора, приети за членове на специално направено сдружение на заинтересовани жители на квартала. Правилникът на сдружението е с размерите на Парламентарния правилник (но разбира се много по-грамотно юридически написан!). Градинката си има и “работно време”. Абе, въобще, уредена работа...

Не щеш ли, в началото на 90-те години дипломат от Посолството на Република България успява да се вреди за член и получава ключ. Батенце! Това, което последва надминава и най-смелите Ви очаквания. В рамките на седмица градинката се пълни с поне 3 конкуриращи се барбекюта на дървени въглища дневно. Цвъртят кебапчета и кюфтета, намествани от талантливи готвачи по къси гащи (на националния отбор по футбол!) и с космати кореми, подаващи се под възтесни фланелки. Крещи се на Цеца да свали долу бира, от студената. Не закъсняват и касетофоните с най-новото на Мирослав Илич и Мухарем Сербезовски, които бързо стават любимци на цял Kensington.

Произтеклото в градинката става незабавен повод за светкавично заседание на Управителния съвет на сдружението, на което се констатира, че половината от членовете му междувременно са починали, тъй като последното заседание е било преди 15-20 години заради опасност от някаква зараза по един от дървесните видове. Хеле, накрая всички български членове са изключени от сдружението и ключовете им са иззети.

Да, обаче, Управителният съвет не знае за десетките дубликати на тези ключове, които вече циркулират на вторичния пазар в град Лондон. В общи линии, след около две-три години, Управителният съвет успява да се справи със ситуацията и нещата си тръгват в трайното русло. Вече сигурно е записано, че сдружението е забранено за българи..."

Румен Петров

Румен Петров е бивш български консул в Лондон. Понастоящем адвокат в София.