Палми Ранчев - едно стихотворение, писано пред кафене „Флорино“
Животът може да бъде просто само движението на фланиращите хора по летния булевард. Пеперудата на поезията се спуска по вертикала и сякаш за миг прекъсва махалообразния ход. Палми Ранчев, поет и наблюдател, разказва: „Вчера дъщеря ми се обиди от Барселона. Тате, помниш ли онова стихотворение, което написа пред „Флорино“. Запознах се със собственика. Не ме интересува особено, отговорих с безразличие. Исках да остана собственик на стихотворението си. И на преживяното.“
Разговор
Седях пред кафене „Флорино“ и гледах как хората се движат от ляво надясно. И от дясно наляво. Животът можеше да бъде само това, си казах примирен. Тогава нежна пеперуда внимателно кацна на покривката до чашката с кафе. Замря. Искаше нещо да ми каже? Или трябваше да разбера, без да го казва.
Палми РанчевПалми Ранчев е роден в София. Завършва Националната спортна академия „В. Левски“. Пише поезия, разкази и романи. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на стихосбирките „Шапката на скитника“, „Манхатън, почти събитие“, „Парцаливо знаме“, „Хотелска стая“, „Среднощен човек: биографии“, „Любовник на самотни улици и запустели къщи“ (Фама, 2004), „Такова синьо: видимо и скрито“ (Жанет 45, 2007), „Софийската берлинска стена или за героите и тяхната музика“ (Сиела, 2009), „В процепа на хоризонта“ (Ерго, 2011). Автор на множество романи и сборници с разкази. Носител на няколко литературни награди, между които номинация на конкурса „Иван Николов“ за стихосбирката „Софийската берлинска стена“ (2009) и „Дъбът на Пенчо“ (2011) за същата книга.
Снимка: Весела Кучева Материала подготви Петя Хайнрих Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. Прочете също какво Палми Ранчев споделя за Лондон.
