Людмила Миндова: Лондон като литературно преживяване
"В Лондон не съм била, но освен музеите, библиотеките и парковете, които някой ден си мечтая да видя, Лондон за мен е преди всичко литературно преживяване. Разбира се, че си мисля за Джон Дън, за Т. С. Елиът, за Дикенс, Хенри Джеймс, Вирджиния Улф, но в мислите ми също е и Георги Марков, както и двама автори от бивша Югославия, които също като Георги Марков преживяват Лондон през съдбата на политическото изгнаничество – Милош Църнянски и Борислав Пекич… Е, днес са други времена и аз имам много български приятели в този град, които не са със статута на политически изгнаници. Не защото политическото изгнаничество е изчезнало. Просто днес политическият изгнаник е лишен от статут, десакрализиран е. И ако държавата, българската държава, успя да лиши от нормално човешко битие толкова свои граждани и ги принуди да търсят смисъл на друго място, продължавам да вярвам, че литературата е жива, докато е жива способността й да назовава нещата с точните думи. Литературата връща онова, което държавата отнема."
Людмила Миндова, поет и преводач Снимка: Яница Радева Прочетете също стихотворението Роман от Людмила Миндова.Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.
