Йордан Ефтимов и никаква жестокост на стадион „Уембли“

Да поговорим за футбол и поезия с Йордан Ефтимов, който споделя:

През 1997 г. един приятел и учител не само по писане, но и по нагласа към заниманията с история, Ани Илков, замина като лектор по български език в Лондон. Пишеше оттам за тримата си студенти, само единия от които с първа специалност Българистика. Пишеше и за радостта си от разходките из града. За табелата върху сградата, в която Томас Елиът е работил най-дълго – като редактор в издателство „Faber and Gwyer“. И как е открил в Нотинг Хил хотел „Самарканд“, пред който на 17 септември 1970 г. изнасят към линейката бездиханното тяло на Джими Хендрикс. После мятат отстрани на кушетката някаква китара със скъсани струни. Това е митологията на Ани Илков, не бих казал съвсем лична.

Моята не е по-различна, доколкото също не е само моя. Представям си, че съм опънал краката си (с риск да си изям боя от този пред мен) на скамейка на стадион „Олд Трафорд“ на 17 юли 1966 г., за да преживея великолепния ужас при автогола на Вуцов в 17-ата минута. Автогол, но най-красивият в историята на футбола, ще поддържам като патриот. Не съм тук заради Еузебио, който също забива гол, онзи Еузебио, който е сред най-важните полубогове на 60-те. Не се обаждам и на Увалиев, защото не го познавам.

Но любимото ми място в Лондон все пак е стадион „Уембли“. Не новия, който започна да пълни търбуха си през 2007 г., а прекрасния стар „Уембли“ с кулите близнаци – построен през 1923 г. Стадион катедрала. Само името му какво е: „British Empire Exhibition Stadium“. На „Имперския стадион“ обаче ще се окажа по време на надбягванията на хрътки. Ще съм един от онези 50 хиляди души, които ще аплодират красавицата на име Spin, току-що спечелила първите надбягвания тук през 1927 г. А после ще се пусна по бившите ливади (произходът на името Уембли идва от „Ливадите на рода Уемба“) покрай зида на фабриката за лагери „Glacier Metals“. Ще се изкуша да пусна една вода под прикритието на наближаващата нощ. Ето, забавям крачка, виждам подходящото дърво и

Никаква жестокост

Приятелска среща. По-точно две, при разменено домакинство. И в двата мача помня само равния резултат. Първия път се изсипа градушка от голове, както гласи дежурната метафора. Натъртени деца задръстиха местната болница. И зрителите очакваха повече от следващия мач. Но тогава играчите бяха слънчасали и поемаха вяло само заучени ситуации. Равенството се запази и при дузпите. Просто отлични вратари, защото нападението бе на ниво. Хващаха с голи ръце всяка топка като летящо сърце. Без никаква жестокост.

18.10.14

Йордан Ефтимов  

Йордан Ефтимов (1971) е поет, литературен историк и критик. От 1993 г. е редактор на независимото седмично издание за култура „Литературен вестник“. Редактор на сп. НО ПОЕЗИЯ. Автор на 6 стихосбирки, последните от които са „Жена ми винаги казва" и „Сърцето не е създател“. Премиерата на книгата му „Африка/Числа“ преминава като футболен мач между отборите на художниците от XXL и писателите и критиците от „Литературен вестник“ и завършва с равенство - 3:3. Научните му книги имат предизвикателни и понякога енигматични заглавия: „Опроверганата добродетел. Опити върху Цветан Марангозов“, „Двойното дъно на класиката: От Ботев и Вазов до Йовков и Далчев", „Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм“ и „Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията“.

Снимка към стихотворението: Иван Гугин (http://longhairprofessor.blogspot.co.uk)

Портретна снимка: Ада Ефтимова

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

  Разходки из Лондон   TWITTER | FACEBOOK | INSTAGRAM | БЮЛЕТИН | GOOGLE+| MEETUP Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.