Димитър Кенаров: На детето, извадено живо от разрушен блок в Сирия

Времето на политическата поезия e ­– днес с едно стихотворение от Димитър Кенаров, в което, насред разрухата и смъртта в сирийската пустиня, ставаме акушери на повторно раждане. Израждане из топлите още руини. Милост! Да, дори и камъкът има милост към живота.

Димитър Кенаров

На детето, извадено живо от разрушен блок в Сирия

Ръцете на спасителя ровят отчаяно в бетонната матка на блока. Майката е мъртва, но там, в процепа, мърда

бебешка глава, побеляла от прах като древната глава на Сирия, като планета в края на Млечния път.

Спасителят рови като улично куче, заровило кокал, защото не вярва в човечеството. То е неспасяемо

с геноцидните си богове и поети, които превръщат мастилото в кръв. Да вървят по дяволите боговете –

мисли си спасителят и с част от дъска опитва да разшири процепа около прашната бебешката глава.

Хватката на бетона се отпуска леко и отвътре се раздава плач. Още малко. Още малко. Бавно, постепенно,

разрушеният дом изхвърля плода си сред безкрайната сирийска пустиня. След толкова смърт и камъкът има милост.

След толкова смърт, детето е живо.

Димитър Кенаров Стихотворението е публикувано в бр. 6 на сп. НО ПОЕЗИЯ

Димитър Кенаров (1981, София) е поет и журналист. Стихосбирки: „Пътуване към кухнята“ (Жанет 45, 2001) и „Апокрифни животни“ (Жанет 45, 2010). В негов превод излиза стихосбирката на Елизабет Бишъп „Крузо в Англия“ (Стигмати, 2006).

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.