Kathleen Driskell: Любовна поезия
Стихотворението на амеркинската поетеса Kathleen Driskell описва действителен епизод от живота на Dante Gabriel Rossetti (1828–1882) – английски поет и живописец, един от основателите на Прерафаелитското братство. През 1862 г. умира Elizabeth Eleanor Siddal, съпруга на художника и негова муза. По време на погребението ѝ, обезумял от скръб, Росети разпръсква между дългите ѝ рижи коси в ковчега листовете със стихотворенията си. Но по-късно той горчиво съжалява за постъпката си. Когато през 1868 г. решава да публикува стихотворенията си, той отправя към британския външен министър молба за разрешение да се отвори гробът и да се извади единственият оригинал на ръкописа. Молбата му е удовлетворена. За да се предотврати възможен обществен скандал, стихотворенията са изровени късно през нощта. Rossetti не присъства на разравянето на гроба. Някои от листовете на извадения ръкопис са проядени от червеи. Две години по-късно стихотворенията са публикувани заедно с добавени нови. Обаче заради еротичното ѝ съдържание, стихосбирката на Rossetti не се радва на добър прием сред тогавашната критика. Чели ли сте стихотворенията на Rossetti? А кое е по-силно от живота и любовта? Да, отговорът е в поантата.
Любовна поезияКогато Данте Габриел Росети поднесъл своя ръкопис – трофей от най-добрите си поеми – на възлюбената си съпруга, поставяйки прошумоляваща купчина хвърчащи листове върху гърдите ѝ, тъй както тя лежала – неподвижна и изстиваща в ковчега си, отронените му сълзи разтворили мастилото на думите любов, и болка, и ледена кристална чаша.
Седем години след това, в пристъп на дълбоко съжаление, че не е направил преписи на оригинала, той платил четири медни монети, за да отворят гроба. Двамата брадясали мъже с лопатите се изненадали, че не били повикани, за да изровят семеен изумруд или пък златен пръстен, ами се искало от тях единствено да върнат плесенясали книжа. За почуда, докато те разравяли земята, извадили наяве и потулените свои мисли за жените си, за дългите си бракове. Единият започнал тържествено да тананика, без сам да може да си обясни; другият надигнал главата си и се разлаял срещу небето. Пороен дъжд валял над Лондон. Стоял Росети зад замъгленото стъкло и гледал към подгизналата улица в очакване мъжете да се върнат. И въпреки бушуващата буря, денят бил хубав за разлъчените, защото, докато за всички ясна е поуката, че животът продължава, а пък малцина са научили, че и с любовта е същото, то други помнят — да живей изкуството. Катлийн Дрискъл Превод от английски Петя Хайнрих публикувано в бр. 4, сп. НО ПОЕЗИЯ
Илюстрация: Regina Cordium — сватбеният портрет на Сидал, рисуван от Росети
Материала подготви Петя Хайнрих
Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.
