Стоян Цонев за хеви метъла в Лондон

Думата „Лондон“, освен образа на Кралицата, за мен винаги извиква асоциация с легендарните Iron Maiden. Може би най-известната („може би“, за да не обидим Deep Purple), но със сигурност най-любима за мен лондонска група. Лондон също така свързвам с една изключително специфична британска атмосфера и дух, с които градът е пропит, въпреки целия този „мултикултурализъм“ на повърхността. И да не забравя: столицата на най-добрата бира в света!

Промени ли се представата ти за Лондон след като го видя първия път?

По-скоро бих казал, че Лондон отговори напълно на много високите ми очаквания. Това, което не очаквах (и за което си бях създал погрешна предварителна представа) е, че англичаните са студени и скучни хора. Напротив! Истинските лондончани са с уникално чувство за хумор, изключително възпитани и приветливи хора. Очакванията ми, че английската кухня е едва ли не ужасна, също не се оправдаха. Когато намериш място за хапване, което не е насочено към туристите, със сигурност традиционните английски ястия са прекрасна добавка за бира (или три, четири, пет….)

Кои са любимите ти места в Лондон?

Може би паркът „Гринуич“ и Тауър Бридж от туристическите забележителности, а всъщност – закътаните лондонски пъбове, които са встрани от основните маршрути на туристите, скрити в по-малките улички настрани от центъра. Там, освен качествена храна и вълшебна бира (най-якото е, че във всеки втори пъб има някаква уникална бира, която се предлага само там), обикновено се чува музика като класически рок от 50-те и 60-те. Огромните книжарници и специализирани магазини за музика в Кемдън Таун, в които можеш да загубиш часове, също са любими места.

В коя епоха от британската история би желал да живееш?

Със сигурност в настоящето. Много голям фен съм на английската музикална сцена и по-конкретно метъл и хард рок сцената. Факт е, че в момента Iron Maiden, Judas Priest и Black Sabbath са на върха на славата си и правят най-разпродадените си турнета в кариерата. Също така издават прекрасни албуми, така че не ми се иска да избера някой период отпреди 30-40 години и да не съм слушал почти нищо от творчеството на любимите си групи, хаха.

Кои английски музиканти харесваш?

За да не се повтарям от предишния отговор и за да добавя конкретни имена на музиканти, бих казал също Joe Cocker, Gary Moore (въпреки, че не е англичанин, а северноирландец), както и една екстремна дет метъл банда от Ковънтри, наречена Bolt Thrower. Техен е девиза “In a world of compromise, some don’t”. Типично по английски. Как следиш какво се случва в британската музика?

Като водещ на седмично радио шоу за метъл, имам възможността да получавам тонове нова музика всеки ден от издателските компании в бизнеса. Вече 20 години се занимавам любителски с музикална журналистика и се опитвам да следя всичко, което се случва на метъл сцената, включително британската. За съжаление обаче, е малко тъжно, когато се замисля, че след 15-20 години, когато няма да ги има Iron Maiden, Black Sabbath, Judas Priest, Deep Purple, Rolling Stones, The Who - не само британската, но и световната рок и метъл сцена никога няма да бъдат същите. Със сигурност има много и то талантливи млади групи, но класата на изброените изглежда недостижима за момента.

Бил ли си на концерт на някоя хеви метъл група в Лондон и какво ти направи най-силно впечатление?

Бил съм на два концерта в Лондон. Единият беше на една млада американска банда – Trivium, в страхотен клуб наречен Koko. Там си беше типично метъл изживяване – много хедбенгинг, чудесна бира и прекрасни звук и осветление. През 2011 г., заедно с бъдещата ми съпруга и баща ми имах удоволствието да посетя спектакъла на Роджър Уотърс в залата O2. Уникално и незабравимо изживяване. Спектакълът го видяхме всички и на стадион „Васил Левски“ по-късно, но това, което ми направи впечатление в Лондон, беше, че абсолютно всеки си седеше спокойно на мястото, без да пречи на околните, без да става през 5 минути, за да си купува бира, без да пуши като комин или да чопли семки. Явно хората бяха наясно на какъв концерт присъстват и се държаха сякаш са на опера, а всъщност “The Wall” е именно рок-опера. Но все пак хората в България не сме виновни, че заради 50 години комунизъм чак сега имаме шанса да гледаме подобни спектакли. Все още се учим.

Как би изглеждало най-великото преживяване в Лондон на хевиметалист като теб?

Хммм – ако се размечтая, бих си пожелал двудневен фестивал на Уембли, само с британски групи, като единия ден свирят Black Sabbath, Deep Purple и The Who, a на следващия – Iron Maiden, Judas Priest и The Cult.

Страница на предаването във фейсбук: www.facebook.com/brutallicashowonzrock