Пусен и как да се наслаждаваме на специалните изложби в Лондон

Лондон ми дава възможност да се наслаждавам на световното изкуство. В България подобни възможности са много по-малко, затова първоначално не знаех как да се наслаждавам на галериите и музеите в Лондон.  

Първите няколко години след преместването ми в Лондон посещавах британските галерии и музеи, само за да знам, че съм бил в тях.  

Любопитните експонати от цял свят ми завладяваха ума подобно на шарените стоки в един магазин и временно напълно да забравях за ежедневието си.  

После открих как благодарение на лондонските галерии и музеи мога да се пренасям на различни места и епохи. Тези пътешествия във времето и пространството ми доставят наслада. 

Ще разкажа за последното си посещение на лондонска изложба, за да разберете за какви пътешествия пиша. 

Един ден седмично големите лондонски галерии и музеи работят до късно. Това дава възможност за посещения след работа. 

В петък затваря по-късно Националната галерия. Затова в 6:30 вечерта разгледахме изложбата на френския художник Пусен. 

Освен общите експозиции всеки голям музеи или галерия има специални изложби. Те са посветени на индивидуален творец или тема. Тези изложби са временни, експонатите им са събрани от цял свят, затова подготовката на изложбата отнема години.  

Мислете за създателите на специалните изложби като за разказвачи на истории. Всяка специална изложба е сборник с истории. За посетителите са подготвени описания, филми, факти, светлини и дори музика, които да им помогнат да разберат какво виждат и да опознаят творците и техните творби. 

Изложбата на Пусен в Националната галерия е специална. Тя не е за цялото му творчество, а за творбите му с танци.  

За Пусен само знаех, че преди френските романтици. Всичко останало научих по време на изложбата.  

Първо за Пусен: Той твори в началото на 17 в. (По това време Османската империя, в която живеят българите, се простира от Виена до Индийския океан в включва освен Балканите, Сирия, Ливан, Арабския полуостров, Египет, Либия, Алжир и Тунис.) 

Пусен е от семейство на бедни френски земеделци. (В Османската империя по това време българите са били също земеделци).  

Пусен иска да стане художник и затова отива в Рим, столица на изкуствата. Близостта до богатата Ватикана дава по-големи възможности за поръчки и прехрана на художниците в Рим. 

Рим също съхранява изкуството от древността. Именно от древността е първият експонат, който виждам на изложбата на Пусен. Това е монументална гръцка ваза. Докарана е специално за изложбата от Италия, защото именно нея Пусен е гледал някога в Рим.  

Вазата е с релефни изображения на нимфи и други митологични същества и от нея е взел идеите си творбите си с танци.       

Картините на Пусен са със сцени от митологията. Митологията дава свобода на изразяване на творците от времето на Пусен, тъй като може да включват теми с нерелигиозна тематика. 

На времето само образованите хора са познавали митологията. Това не е проблем за Пусен, защото някога образованите хора са били богати. Именно те са поръчали картините от Пусен и той ги е създал, мислейки за тях.  

Един клиентите на Пусен е френският кардинал Ришельо. На изложбата има три картини, които са били в една стая от къщата на кардинала. На тях виждаме танцуващи жени, мъже и други същества, които са на пиршество с бога на виното Бакхус.  

Ришельо е един от най-влиятелните френски политици и изключително богат. Докато гледам картините от къщата на Ришельо си мисля, че сигурно съм един от малкото българи, които някога са се наслаждавали на картини, създадени само за наслада на Ришельо.  

Благодарение на изложбата в Националната галерия съм в къщата на Ришельо, докато той е наоколо, и аз се възползвам, за да надникна във всички стаи.  

(Не бихте ли искали да видите какви картини имат в къщите си днешните български политици?) 

Картините от Пусен с танцуващи хора са били в една от стаите на Ришельо. Танците са възможност за твореца да покаже плът - много от изобразените от Пусен мъже и жени са разголени – както и да представи събитието (честно казано, това са оргии) като живо (сякаш еротичен филм). 

Кой би могъл да предположи, че строг католически кардинал ще иска да има такива картини?! Хитрият Ришельо е знаел, че картините не трябва да се показват, затова си ги е държат у дома (за лична наслада). 

Най-дълго съзерцавах картината с танца на музиката на времето, която беше последната творба в изложбата на Пусен. На нея танцът е алегория на живота и четирите танцуващи жени са Бедността, Трудът, Богатството и Насладата – изобразяващи етапи на съществуването ни.  

Старецът изпълнява Музиката на Времето, а ангелите със сапунените мехури и пясъчния часовник показват преходността на живота.  

Докато вървя по тъмните улици на Лондон след изложбата на Пусен в Националната галерия, имах чувството, че съм преди малко съм бил телепортиран от друга епоха, общувал съм с известни личности, наблюдавал съм как творят и съм се вълнувал заедно с тях. 

Националната галерия отваря врати през 1824 г. В нея има хиляди картини. Повечето автори не са ми познати и вероятно няма да бъдат, ако те не са преоткривани чрез интересни истории, с които преосмисляме живота си.

Изложбата на Пусен ме накара да се замисля за днешните световни столици на изкуството, като Лондон, и художниците, които живеят в тях, и тези, които за разлика от Пусен, остават по родните си места. Какви шансове имат, например, творците от България да бъдат открити за света и показани в Националната галария в Лондон? За какво би рисувал Пусен, ако имаше днешната свобода на изразяване?  

Накрая, един полезен съвет - специалните изложби са платени, но ако искате 50% отстъпка, препоръчвам картата National Art Pass.  

Както си опитах да обясня, всяка специална изложба е пътуване във времето и пространството и източник на истории и преживявания. 

Аз не искам да пропускам уникалните възможностите на Лондон. А вие? 

Автор: Бойко Боев

 



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.