Моят стар приятел Chopper

Вървяхме по Fleet Street и си говорехме. В ранния съботен следобед тротоарът беше празен и можехме всички да се предвижваме в група. Приличахме на пораснали ученици, които отиват на кино.

Някои витрини бяха украсени за Коледа. На тях обръщахме повече внимание. Пред една витрина дори спряхме, заради това, което открих там.

Някога ние, децата, карахме балканчета и школници. В целия квартал имаше само един английски велосипед Chopper. За разлика от българските и съветските модели, Чопърите имаха скорости, страхотно кормило и по-малко предно колело.

Всеки искаше да има Чопър, но тези велосипеди не се продаваха в България. В София се говореше, че на едно стрелбище до Двореца на пионерите дават като награда Чопър на тези, които представят всички картинки с автомобили от дъвките Би-биб. При това трябваха три колекции, всяка от над 100 картинки, за едно колело. Никога не разбрах дали наистина даваха тази награда, макар че дълго събирах картинките и научих имената на всички автомобили на тях . . .

Миналата събота на въпросната витрина на Fleet Street видях новия модел велосипед Чопър. Спомних си за детската си мечта. Чудех се дали да не вляза в магазина и да си го купя. Имах възможност да го притежавам, без да е нужно да събирам картинките от Би-биб.

Не съм карал колело от години. Бих ли започнал да карам сега? Гледах велосипеда и сякаш виждах приятел от детството, който ме кани за игра. . . Неочаквано открих, че в момента живея в страната на Чопърите. Стана ми хубаво от това.

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.