Историята на Националната галерия в Лондон

Националната галерия е построена през 1824 г. По това време крал е Джордж IV, който преди да стане крал през 1820 г. е бил известен като Принц Регент, а периодът, в който е принц и крал, е наречен регентски (Regency Era).

Регентският период е време на разцвет за Великобритания. Наполеон е победен през 1815 г. при Ватерло, тръгва първият парен влак, Джейн Остин написва “Гордост и предразсъдъци”, центърът на Лондон е преустроен – появяват се Риджънт Стрийт и Pиджънтс парк, Търнър и Констабъл рисуват.

Джордж IV иска да бъде запомнен. Затова правителството отделя пари за култура и закупуването на картини за новосъздадената Национална галерия. Фактът, че галерията е държавна, обяснява защо тя е била и продължава да бъде безплатна.

За разлика от Прадо в Мадрид и Лувъра в Париж, Националната галерия съдържа творби, закупени от държавата, а не представя кралски колекции.

Днес 192-годишната Национална галерия е втората най-посещавана културна институция в Лондон (след Британския музей) и четвъртата най-посещавана в света. Годишно около 7 милиона души минават през вратите й.

Националната галерия не разчита само на държавата, но и на инвеститори, донори и други източници на финансиране. Годишният й бюджет е 34 милиона паунда.

От 1869 г. Националната галерията се намира в сграда на площад Трафалгар. На това място тя е била еднакво достъпна за “целия народ”, както за богаташите в Западен Лондон, така и за някогашните работници от Източен.

Националната галерията показва 2 хиляди творби, които са по-малко от тези в Прадо и Лувъра, но сред тях са забележителните произведения на Леонардо, Ван Гог, Тициан, Микеленджело, Ботичели, Караваджо, Рафаел, Рембранд, Моне, Вермеер и английските художници Търнър, Констабъл, Стъбс.

През 2013 г. българи в Лондон се появиха пред Националната галерия с жълт лозунг срещу корупцията в България.