Животът като Tate Modern

По време на посещението на нашата група в Tate Modern се оказа, че модерното изкуство изисква повече търпение, отколкото традиционното.

Обаче повечето членове на групата ни обичат предизвикателствата и преживяването беше запомнящо се.

Нашата мисия е да разказваме за Лондон, затова с удоволствие говорихме за експонати от различните зали на една от най-големите в света галерии за модерно изкуство. Общо, три часа прекарахме там.

Историята на това произведение, наречено “Фонтан” на Дюшан (Marcel Duchamp) повдига въпроса какво е изкуство. Няма правилни и неправилни отговори на този въпрос, който вече 100 години задава Дюшан.

Много зрители пропускат да обърнат внимание на статуята The whole world + the work = the whole world. Нейн автор е британецът Martin Creed. Ако помислите като математици, ще видите уравнение от вида A+B=A. Тогава величината B или the work (работата) е равна на нула. Значи посланието е: “от работата няма файда”, както казваме на български. :)

Пред картината на Анди Уорхол, гледайки как образът на Мерлин Монро се променя, отново сме във философски режим. Кой е днешният еквивалент на Мерлин Монро? Която и звезда да е, да знае, че тя няма контрол върху това как си я представяме, както и върху времето. Славата й е обречена на избледняване.

Още една скулптура. Тя е от . . . кус кус, защото кус кусът е характерен за Алжир, откъдето е авторът, Kader Attia. Той е направил макет на стария алжирски град Ghardaia. 300 килограма кус-кус и 150 килограма сол ви трябват за подобно произведение. Зрителят вижда как се променя скулптурата. Ще се разруши пред погледа ни, както се руши Ghardaia по време на пясъчни бури.

Произведението на ганаеца El Anatsui е по-оптимистично. Той е направил традиционно за племето си одеяло като е използвал за целта пресовани капачки на бирени бутилки. Значи от пиенето на бира има полза. През очите на El Anatsui виждаме в това занимание красота, защото одеялото се превръща в скулптура, ако го погледнете отдалеч.

Политическо е посланието на колумбийската художничка Beatriz Gonzales. Нейното произведение представя парти на управляващите колумбийски политици. Блясък и показност. Но всичко това е върху завеса. Какво стои от другата страна на завесата? Какво остава скрито?

Още много неща видяхме – някои стряскащи, други весели, трети тъжни. Произведенията в Tate Modern представят живота такъв какъвто е.

Преди да отидем да пием бира се полюбувахме на Лондон от терасата на най-новото крило на галерията - Switch House, открито миналата година.

Посещението в Tate Modern ни вдъхнови за творчество. Вие сте първите, които виждат нашата нова лондонска баница. От българско сирене и кисело мляко е. Красива е, нали? Какво обаче иска да каже авторът? Вие отговорете на този въпрос. :)

Ако искате да се включите в следващите ни разходки в Лондон, запишете се тук.