Еднодневно пътуване с деца до Япония

В моето детство бях омагьосан от книжка с японски приказки, заради красивите й илюстрации. Разглеждах тази книжка повече от останалите, четях я, пазих я. После правеше това малката ми сестра.

След години тя посети Япония, после - аз. Сякаш съдбата ни беше изпратила книжката, за да ни свърже с тази страна.

До август 2024 г. в Young Victoria&Alebert - най-големият музей на детски предмети във Великобритания - може да бъде видяна изложба за Япония. Някога аз открих Япония чрез книжка, а днес - децата могат да направят това, чрез изложба.

За първи път посещавах изложба, насочена към деца, която е посветена на страна в света.

Представете си, че имате задача да направите изложба за деца и темата е България. Какви експонати бихте сложили? Детски сукмани? Престилки? Терлици? Калпаци?

Добре, но децата, които са живели и живеят в градовете не са носили такива дрехи. Какво друго освен дрехи бихте представили в детската изложба за България?

Първото ми впечатление от изложба за Япония в Young V&A е, че залата е просторна. Децата гледат експонатите, но също могат да се движат свободно и играят с други деца.

Вие и аз си мислихме първо за предметите, с които бихме разказали за България. А кураторите на изложбата за Япония поставят акцента върху истории, митове, приказки, за да разкажат за Япония.

Какви български митове, легенди и приказки бихте избрали за нашата изложба за България? Крали Марко, караконджули, Торбалан, „Тримата братя и златната ябълка“, „Сливи за смет“. . . 

Макар че приказките са интересни, не всички приказки са подходящи за представяне на една страна. Какво ще кажете обаче, ако приказките са избрани да показват характерни черти или особености? Например, детската изложба за Япония разказва на децата истории за японското небето, слънце, звезди, море, реки, гори, градове, домове. 

Всички те са кратки и на лесен език, за да може всяко дете да ги прочете и разбере, и са допълнени с рисунки, знамена, карти, кукли, дрехи и керамика от Япония, които илюстрират отделните теми.

Например, след като децата виждат, че Япония е разположена на няколко острова, те научават, че в морето около тях има костенурки, много риби и водорасли. Земетресения и вулкани изригват под водите. После виждат как богатият морски живот на Япония е отразен в изкуството, филмите и фолклора на японците. 

Следва една приказка за рибар.

После скулптура на корал от моретата на Япония.

После известната картина на Хокусай, на която се виждат не само вълни, но и рибари и планината Фуджи.

Някои истории са представени с храни - сладки с формата на зайчета. (С какви интересни за деца храни бихте представили България?)  

Има, разбира се, и манга (комикси), както и играчки.

Някак естествено е като научи детето японската история за 1000 жерави от хартия, да иска да направи един такъв жерав. За това кураторите са направили специална работилница за орагами, в която всеки може да направи свой жерав от хартия.

Родителите имат от какво да се впечатлят също. Например, японските гори са представени с тази светлинна скулптура, която е направена от изрязана хартиена торба за пазаруване.

А какво ще кажете за тази картина, показваща японските градове. Улавя ли картината движението и височината на модерните японски мегаполиси?

Преди време гледах онлайн курс за модерната история на Япония. Лекторът каза нещо, което запомних, защото ми се прииска така да стане с България. Той каза, че в края на 19-ти век и после пак в средата на 20-ти век японците се отварят за света, учат, пътуват с цел да се модернизират. Наученото използват, за да преосмислят своя опит, да разкажат своите истории по нов начин или да създадат свои продукти, които да се харесват на съвременните хора не само в Япония, но и по света. 

Ето един пример за това. В Япония имах уникални кулинарни преживявания, едно от които се оказа в ресторант за италианска кухня в Токио, чийто главен готвач е японец. Този човек отива млад в Италия, за да изучава италианската кухня. Това прави в продължение на 19 години. После се връща в Япония и създава своя ресторант Arva. Един от най-добрите ресторанти, в които съм бил. Подобни истории има и за японските коли, влакове, небостъргачи. 

Ако ни харесва нещо по света, защо не се научим да правим подобни неща и в България? Аз харесах детската изложба за Япония в Young V&A, затова се вдъхнових да напиша за нея. Вие харесахте ли да си представяте, че правите с мен модерна детска изложба, представяща България?

Автор на текста и снимките: Бойко Боев