Междинното поколение

Междинно поколение се наричат децата на мигрантите. Тяхното положение е обект на внимание на следващата глава от книгата Immigrant Nations на Paul Scheffer, професор от Амстердамския университет. Представяме резюме на въпросната глава.

Обърканите отношенията между мигрантите и техните деца са една от последиците на миграцията. Родителите имат малко възможности да подготвят децата си за обществото, чийто език и обичаи са им непознати. Това важи особено за мигрантите от държави с консервативен начин на живот като Мароко и Пакистан.

Когато семейните норми се отличават от тези в обществото, конфликтът между родители и деца е неизбежен. Колкото по-малко са свързани родителите с живота на новата страна, толкова по-малко разбират какво се случа с децата им.

Една от разликите между първото и второто поколение е в това, че родителите се справят с шока от пристигането в новата страна, осланяйки се на културата, която вече имат, докато децата им се сблъскват с проблемите на адаптация по средата на своето развитие. Поради тази причина объркването на децата на мигрантите е по-голямо, смята Paul Scheffer.

Когато родителите мигранти нямат самочувствие и увереност, защото не познават страната, в която живеят, те реагират отбранително на всичко извън семейството. Налице е нарушаване на емоционалния баланс.

Предизвикателството за мигрантските семейства се обуславя от нуждата от преосмисляне на разбиранията за семейни отношения, тъй като в новата страна мъжете и жените, момчетата и момичетата се отнасят по друг начин един към друг и имат друго положение и роля в обществото.

Сблъсъкът между поколенията при мигрантите се засилва в резултат на големите очаквания на родителите спрямо техните деца. Мигрантите смятат, че децата им бързо ще прогресират в новите страни. Когато това не става, те са разочаровани. Данните показват, че на първо място подобни очаквания са нереални: децата на повечето мигранти имат трудности с изкачването на социалната стълба, тъй като не разполагат с широка мрежа от лични контакти, адекватни познания за местната социална среда, които другите деца получават благодарение на родителите си. Освен това техните трудности могат да бъдат засилени от езиков дефицит и ниското ниво на образование на родителите. Накрая, за разлика от своите родители, които обикновено се съизмерват с другите мигранти или познати в родината, децата на мигрантите се съревновават с цялото общество в новата страна.

Стратегиите на адаптиране и техните резултати

Мигрантите от различни страни се справят с различен успех с адаптирането в новата страна. Най-големите предизвикателства имат мигрантите, които идват извън Европа, макар че много мигранти от Азия се адаптират бързо.

Ако деца от една и съща мигрантска общност не успяват в училище и не си намират работа след това, се стига до фрустрации. В много западни страни ръстът на криминалност на такива младежи е висок. Например, пакистанците във Великобритания, мароканците в Холандия, сомалийците в Швеция и алжирците във Франция. Много хора обясняват тези данни с изолираността на тези мигранти и техните деца. Това обяснение се споделя от последните. Поради това децата на мигрантите живеят с усещане, че са жертви. Това усещане поражда чувство на гняв. Paul Scheffer смята, че разбирането за жертва пречи на децата на мигрантите да изградят своята личност в страната, в която са отраснали.

Накрая децата на мигрантите често не знаят към кое общество принадлежат. Родителите им казват, че са като тях. Това създава у децата възможност да се дистанцират от страната, в която са родени и отглеждани. У децата се изгражда чувство на гордост към страните на родителите мигранти, за които децата нямат представа. Според Paul Scheffer следването на този семеен пример не помага на децата да успеят в новото общество. В крайна сметка, децата не се чувстват никъде у дома.

Прочетете резюмета на другите глави от книгата на Paul Scheffer Immigrant Nations:

Консервативността на мигрантите.

Етапите в живота на мигрантите.