Фоторазходка из лондонския квартал Maida Vale

Дори по време на коронавируса продължават нашите разходки из Лондон. Заради ограниченията обаче разходките ни не са групови, затова ще направим фоторазходка за вас - ще споделим снимки от разходката ни в квартала Майда Вейл.

Майда Вейл се намира близо до гара Падингтън в западен Лондон. Името на квартала идва от битка в южна Италия през 1806 г., в която британците побеждават французите. По това време не е имало квартал Майда Вейл. Целият район е бил незастроен. Имало е само пъб, който се е казвал Hero of Maida. По името на пъба, в последствие става известен и кварталът, построен през втората половина на 19-ти век и началото на 20-ти век.

Започваме да  правим снимки още от метростанцията Майда Вейл, защото тя е запазила вида си от 1915 г, когато е открита. Това е времето на Първата световна война. Мъжете са на фронта и на новата метростанция са работили само жени. (Знаете ли, че много българи работят днес в лондонското метро? Дори познаваме българка машинист на влак в метрото.)

Тръгваме по Randolph Avenue. Сградите на тази улица са различни по големина и вид, затова ще ви разкажем за тях. 

Бялата сграда е detached house. Всеки би искал да живее в самостоятелна къща, но трябва да си доста богат да имаш подобна къща в Лондон. Съседната къща в жълтеникаво е semi-detached. Тя е била първоначално за две семейства. За разлика от България, входовете и стълбите са отделно, за да могат обитателите да имат лично пространство (privacy), което британците много ценят.

Бялата и жълтеникавата сграда са построени вероятно от един строителен предприемач (developer). Той си е направил сметка, че ще спечели най-много, ако построи точно тези две къщи на мястото, за което е получил право на строеж.

Тази сграда пък е terrace house. Това са много къщи, залепени една до друга, всяка със свой вход. Колко са етажите? (Правилният отговор е 6.) 

Още от построяването на сградата тя е била със самостоятелни апартаменти. В тях са живели представители на средната класа (служители в банки, застрахователни компании, интелектуалци). Макар да не са имали пари за самостоятелни къщи, те са искали да живеят в западен Лондон, тъй като въздухът тук е бил по-чист от този в източен Лондон, където са били фабриките и индустрията (и жилищата на работническата класа). 

Тази terrace house има задни дворове, които я правят още по-привлекателна за живеене.

Вижте орнаментите на фасадата. Тези орнаменти са оскъпили сградата, но обитателите са имали отношение към красивите неща, което са искали да демонстрират, затова са били готови да платят повече. (Сещате ли се за къщи с орнаменти в България? Знаете ли кои са били първоначалните собственици на тези сгради?) 

По-надолу по Randolph Avenue се намира къщата на Sir John Tenniel - илюстраторът на "Алиса в страната на чудесата". Нашето българско издание също беше с илюстрациите на Sir John Tenniel.

Тази terrace house е по-скромна от предишните по улицата; построена e по-късно (вероятно началото на 20-ти век) и няма заден двор. 

В съботната утрин улиците на Майда Вейл са празни и това ни дава усещане, че целият квартал е само наш.

Тази уличка ни отвежда към цветята и растенията в Clifton Nurseries - ботанически център.

The Warrick Castle е елегантен пъб, построен вероятно към 1850 г.. Забележително е спокойствието в този пъб, въпреки че се намира недалеч от оживената част на квартала - канала на Little Venice. Именно способността на английските пъбове да носят спокойствие е причината англичаните да харесват пъбовете си. Представяме си също, че The Warrick Castle би бил любимо място за художници и писатели от 19-ти век и решаваме, че тук трябва да доведем свои приятели от България.

Това е Regent's Canal в района на Little Venice до гара Падингтън.

Още една detached house. Много къщи в Майда Вейл приличат на европейски вили. В миналото много европейци са живели в квартала.   

Това е mansion block. Ние не бихме нарекли тази сграда блок, защото не прилича на българските блокове, но името й на английски е mansion block - просто такива са били блоковете в края на 19-ти век (Викторианско време) и началото на 20-ти век (Едуардската епоха). Хубавото на апартаментите в тези сгради е, че са големи, в сравнение с днешните апартаменти. 

Погледнете как изглежда входа на mansion block. (Няма място за сравнение с входовете на блоковете в България.)

Разходката ни завършва извън границите на Майда Вейл. На Church Street в квартал Lisson Grove се намира най-големият лондонски магазин за антики - Alfies Antique Market (в двете сгради на снимката). Цял мол за антики от цял свят! Решаваме да се върнем тук преди 14 февруари, защото със сигурност ще намерим подходящия подарък за своя любим човек.

Обещаваме да направим групова разходка в Майда Вейл, ако проявявате интерес.

Автор и снимки: Бойко Боев