Разходка с Джейн Остин
Разказът ни за Джейн Остин продължава. Първата част може да прочетете тук.
След като разгледахме къщата на Джейн Остин (на снимката), се отправихме на разходка в околността.
Селото Чотъм, в което е живяла Джейн Остин, заедно с майка си, сестра си и тяхна приятелка, е останало непроменено от началото на 19 век. Влажното, студено време и старите къщи ни накараха да се почувстваме като герои на английски роман.
Скоро селото свърши. Пред нас се появиха зелени хълмове, покрити с мъгла. Някъде, недалеч, беше вечерта. Виждахме я как потъмнява дърветата, храстите, тревата, обувките и дрехите ни.
Най-хубавата разходка, на която тръгваше всеки път, щом другите отиваха у лейди Катрин, беше край рядката горичка, ограждаща отсамната страна на парка; харесваше й равната, закътана самотна пътечка, която я криеше от любопитните очи на лейди Катрин.
Гордост и предразсъдъци, превод Жени Божилова
Пътят ни водеше направо към къщата на брата на Джейн Остин (на снимката). Днес там се съхранява частна колекция с оригинални издания на творби на британски писателки и поетеси от времето на Джейн Остин.
Бурните мисли й пречеха да разговаря, но тя забелязваше и се възхищаваше от всяка красива местност и хубав изглед. Изкачваха се около половин миля и изведнъж се озоваха на възвишение; там свършваше гората, а на отвъдната страна на една долина, през която пътят правеше внезапен завой, пред погледа им се откри сградата на Пембърли. Беше голямо, красиво, каменно здание, добре разположено върху леко наклонен терен, а отзад се очертаваха хребетите на високи, гористи хълмове; пред къщата течеше буйна рекичка.
Гордост и предразсъдъци, превод Жени Божилова
Стигнахме до енорийската църва, която Джейн Остин е посещавала. Вратата й беше отворена.
Вътре не намерихме никой, освен местен рицар, който ни гледаше с каменен поглед върху саркофаг. Джейн Остин го е гледала също.
Зад църквата точно преди да се стъмни открихме гробовете на майката и сестрата на Джейн Остин. Самата писателка е погребана в катедралата в Уинчестър.
