Кристин Димитрова: Светът ни стана по-широк, но не по-лесен

KristinDimitrova

"Вече сме навсякъде. Отивам в Брюксел и там, вечерта, се събират деветдесет българи, за да ми кажат „здрасти“ и да си кажат „здрасти“ един на друг. Сред тях, не щеш ли, е и съседката ми от долния етаж. Познаваме се от времето, в което аз бях дете и играех на двора, а тя беше „какичка“ и ме пращаше тайно да й купувам цигари. Точно това го бях забравила. Тя ми го припомни там, сред хората, и очите ни се пълнеха със сълзи и дори не знаехме за какво. И двете бяхме доволни от живота си. Бяхме щастливи, бяхме получили каквото искаме. Прегръщахме се. Защо не сме се сещали да се прегърнем, докато още живеехме на един адрес?

Всяка нова посока заличава предишните и това е възможност, шанс, каквото и да твърдим. Без да искаме обаче двете със съседката ми се бяхме озовали обратно, в началото на посоките си, в мястото, което няма да напуснем и към което няма да се върнем. И така си стояхме – просълзени, вкопчени една в друга.

Наши стари приятели са в южна Англия, дори не знам точно в кой град. Виждаме се по Фейсбук. Бени и Данчо, представям си ви вечер, след работа, в стара дървена кръчма, умирисана на пържени картофки, с телевизор на стената, по който текат конните състезания в Донкастър, с кожени седалки, с поне осем вида наливни бири, три от които – местни. Навън има тиха рекичка с патици и каменен мост от петнадесети век. Това си представям. Но не ви знам как сте. Когато заминахте, Данчо беше болен. Той не пише за това.

Отскачам за три дена до Люксембург и там срещам мой бивш колега, за който съм мислела, примерно, че е в Канада или в Австралия, или в Америка, някъде, където е добре и реално няма нужда „да го мисля“. И той наистина е добре, просто се оказва в Люксембург.  „Да те мисля“ на български означава „да се тревожа за теб“. Мислим ли достатъчно един за друг? Не. По-скоро смятаме, че всеки е намерил късмета си там, накъдето се е запътил. Или пък там, където е останал.

Светът ни стана по-широк и по-хубав, но не и по-лесен. По-лесен той никога няма да стане."

Кристин Димитрова, писател и поет

Прочетете също стихотворението на Кристин Димитрова Лятна нощ



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.