Дъбът е националното дърво на Англия
Дъбът е националното дърво на Англия. Той е символ на сила и издръжливост. Английския дъб (Pedunculate) може да достигне забележителна височина (38 метра) и възраст - 700-800 години. Английският дъб може да бъде открит във всички части на Британските острови.
Най-старият английски дъб е Bowthorpe Oak в Bourne, област Линкълншър и е на около 1 000 години.
Най-големият дъб се намира във Fredville, област Кент. Обиколката на стъблото му е 12.6 м.
Дъбовете са били много важни за корабостроенето, което е довело до господството на Британската империя по света. По тази причина кралица Елизабет I приема закон за тяхната защита. Испанската Армада (флота) била планирала при завладяване на Англия да изгори The Forest of Dean в Глостър - вековна дъбова гора, като по този начин изолира възможността за построяване на нови кораби.
Когато крал Чарлз II, син на обезглавения от парламентаристите крал Чарлз I, повел война за възстановяването на монархията през 1651 г. един дъб до мястото, където се провела битката при Уостър (Battle of Worcester), спасил живота му.
В битката кралят отстъпил и за да се скрие от преследващите го войници на Кромуел, се качил върху дъб. Войниците минали под дървото, без да го видят в клоните. След като възстановил монархията Чарлз II нарекъл този дъб Кралския дъб (Royal Oak).
Днес Кралският дъб го няма, тъй като изсъхнал в резултат на желанието на туристите от седемнадесети и осемнадесети век да си отчупят парче от него. Но в близост до оригиналния дъб се намира друг дъб, който е тристагодишен. Едни наричат този дъб Синът на Кралския дъб (Son of Royal Oak), а други Дъщерята. :)
Много места в Англия се наричат Royal Oak (Кралския дъб). Това име е третото най-разпространено име за английски пъб.
