Националната портретна галерия в Лондон е национален символ
В сърцето на Лондон през 19-ти век са създадени – един до друг - три паметника на британския дух: Националната галерия, Националната портретна галерия и площадът Трафалгар с колоната на адмирал Нелсън. Целта е да се създаде национално самосъзнание чрез изкуство, история и архитектура.
Избрахме да разкажем за Националната портретна галерия в Лондон, защото след ремонт, тя отново отвори врати през юни 2023 г. Освен това тази галерия показва как потретите на личностите в миналото и настоящето са използвани за опознаване на историята и изграждане на национална самочувствие.
Подобно на иконостасите в църквите с изображения на светци, Националната портретна галерия е иконостас от потрети на хора, които са играли и играят решаваща роля за политическото, икономическо и културно развитие на Обединеното кралство.
"Един добър портрет е по-стойностен от половин дузина биографии", така убеждавал за значението на портретната галерия един от основателите й, писателят Томас Карлайъл.
При откриването през 1856 г. Националната портретна галерия разполагала само с 57 портрета, но бързо се разраства - благодарение на дарения и покупки; днес колекцията е от над 11 000 портрета, 250 000 фотографии, както и политически карикатури.
За разлика от Националната галерия, която има около 4 хиляди картини, за избора на творбите в Националната портретна галерия не е от значение качеството на творбата толкова, колкото дали хората на потретите са има влияние върху колективната история на Обединеното кралство.
Галерията е придобила статут на национален символ, който продължава да играе роля за съхраняване на националната идентичност и мост между миналото, настоящето и бъдещето.
В Националната портретна галерия може да видите портрет на Шекспир, Дикенс, Дарвин, на всички крале и кралици от 16-ти век до днес, както и техни любовници - например лейди Nell Gwyn, която показва гърдите си, в портрет, предназначен само за любовника й крал Чарлз II - както и на политици, журналисти, писатели и художници от близкото минало и съвременността.
Робърт Бърнс
Оскар Уайълд
През юни 2023 г. галерията отвори врати след ремонт на стойност над 41 милиона паунда. Колекциите са пренаредени и някои от пространствата имат нов вид. Това не са само картини, а истории, които са разказани с техния избор, подреждане и представяне, с цел да се достигне до младите хора и да се даде възможност на посетителите да преосмислят своето минало и настояще.
След пренареждането са изложени много повече портрети от жени художници или на известни жени и на мигранти. Ако до миналия век портретите на жени са били около 35 процента от изложените, сега те са 48 процента. Текстовете до портретите повдигат въпроси за ролята на изкуството за създаване на обществени представи.
Сега да се върнем към България. Къде сте виждали потрети в България на български царе – не измислени изображения, а портрети на царете, докато те са били живи? Например, на последния български цар Борис? А виждали ли сте на живо потрети на Пенчо Славейков, Йордан Йовков, Лили Иванова, Стефка Костадинова, Иван Гарелов?
Представете си, че сте директор на Националната галерия в България и трябва да съхраните духа на днешното време. На кои съвременни българи бихте искали да има потрети във вашата галерия и защо?
