Живко Драгостинов: С мъжки дух и сърце на клоун

Разходки из Лондон представя сърцати сънародници, които живеят в Лондон. С Живко се запознахме при посещение на нашата група във V&A Museum. Оттогава поддържаме контакти във фейсбук, благодарение на които открихме, че Живко е страхотен танцьор и клоун. Неговата история е вдъхновяваща.

Волята и Неволята ме доведоха в Лондон. Волята да променя драстично живота, средата и начина на живот. Най-вече за доброто на сина ми и съпругата ми. Мотивиран за промяна бях и от неволята в Родината, където колкото и да се стараех, нещата не ми се получаваха.

Пристигнах в Лондон на 18-ти октомври 2014 година, с една раница на гърба и торба с дрехи и мечти.

Впечатлих се от обратното движение, подредеността, липсата на плакати по стени и стълбове, и това, че когато се прибера, обувките ми не са кални. Въпреки, че не съм отдавна тук, всеки ден продължавам да се впечатлявам от различни неща.

От Варна съм, мечтата на всеки софиянец (смее се). Цял живот съм бил професионален  забавлявач. Клоунското ми име беше Жижко Хвалипръцков. Клоун с червен нос, прекрасни костюми и страхотни балони, много "цапнат в устата". Около 15 години с това си изкарвах хляба. Прекрасни времена и спомени. Липсва ми играта и купона.

Обичам да танцувам. Благодарение на танците се запознах със съпругата си. Това стана на първото танцово риалити "Танцувай с мен" в "Шоуто на Слави". Аз завърших 9-ти, а тя 12-та. Но нямаше драми и скандали, затова не ни обърнаха внимание Но пък на шоуто се запознахме и създадохме семейство.

Тук съм готвач. Отскоро. Преди това година и половина търках посуда по разни хотели и ресторанти. Сега имам честа да съм част от екип със страхотни колеги в луксозен хотел в Belgravia. Готвенето ми беше страст, така че лесно свикнах и продължавам да му се наслаждавам всеки ден.

Мечтата ми е отново да се върна  "на сцена" по някакъв начин. Дори смятам да пробвам като начало "street performer". Но това е в бъдещето.

В този момент ми е важно, че съм със семейството си и се наслаждавам на това. Половинката ми дойде през април миналата година, а синът ни - през август.

Доволни сме, че синът ни се чувства много добре в Лондон. Страхувахме се, че може да се "затвори" в себе си заради езиковата бариера и да не иска да остава, но се случи точно обратното.

Стараем се синът ни да общува постоянно с хората, за да научи по-бързо английски. В Лондон сме, ако за начало не му покажем музеите, значи няма смисъл да сме тук. Всяка седмица иска да ходи на музей, което за дете на неговата възраст е супер положително.

Обичам да карам колело тук. В началото беше наложително, за да спестявам. Сега вече не мога да сляза от него. Кача ли се в градски транспорт ми става лошо. Особено в метрото. (Смее се). Ходя с колело на работа. След работен ден, това е най-добрият начин да свалиш стреса. Пускаш се по течението от коли и велосипеди, слушаш любима музика, и докато се усетиш си пристигнал.

Съпругата ми и аз си приличаме по това, че като ни щуква някаква идея, гледаме да я осъществим. Така се озовахме тук. Тя винаги ме е подкрепяла, дори и в най-откачените ми идеи. Да не мислите, че е вечно смешно и лесно да се живее с клоун!

Живко Драгостинов

Снимки: личен архив на Живко. Колата на Живко (на горната снимка) се казва Тошко и прилича на мартеница.

Вижте как танцува Живко