Сребрин Христев: Не се намирам различен от колегите си в Лондон
Разходки из Лондон разговаря със Сребрин Христев. Той е финансов анализатор в Лондон.
Какво те доведе в Лондон? От колко време живееш тук?
Пристигнах през септември 2006 г., за да уча в едногодишна магистърска програма по Финанси и оттогава съм тук.
Какво помниш от първите си дни в Лондон?
Есента на 2006 г. беше топла и слънчева. Изживях едно циганско лято, което, може би, ми помогна да харесам Лондон от пръв поглед. Бях в студентско общежитие до Хайд Парк и в първите седмици се възхищавах на зеленината и на хората от всички възрасти, които спортуваха или се учеха на езда в самото сърце на този мегаполис.
Първите ми крачки в самия Лондон бяха на гара Падингтън, което се случва за много от пристигащите през летище Хийтроу. Като оставим настрана интересната архитектура и тълпите хора, помня изумлението си да чуя духов оркестър. Впоследствие разбрах, че в гарата периодично свирят възрастни хора, за които музиката е хоби или е била поприще.
Въпреки че бях живял в чужбина преди, Лондон ми се стори много голям и в първите седмици трябваше да свикна с разстоянията и с тълпите хора. Донякъде имах и кратка адаптация с езика.
Струва ми се, че това, което е най-голямото предимство на града, а именно - присъствието на много култури и националности, е и най-голямото предизвикателство за новодошлия, защото многообразието на езици и порядки донякъде уморява и изисква време, докато свикнеш.
За какво си мечтаеше като пристигна в Лондон? Сбъднаха ли се мечтите ти?
Доколкото си спомням, в онзи етап от живота ми си мечтаех да си намеря работа, която да ми помогне да си изплатя студентския заем. Това предполагаше работата да е някъде извън България. Не съм държал да остана непременно в Лондон, въпреки че тук вече бяха семейството на сестра ми, както и много близки приятели. Трудовият пазар на Великобритания не беше отворен за българи и това допълнително усложняваше ситуацията, но нещата се подредиха в крайна сметка.
Разкажи за три неща, които научи по време на следването си.
Трудът се възнаграждава, но трябва и малко шанс. Да ценя времето - своето и на другите. Само съм си въобразявал, че съм силен по математика. Сега работиш в Лондон. Какво най-много харесваш в работата си? С какво си по-различен от колегите си?Работя в кредитен отдел на банка. Ние сме екипът, който отговаря за отпускане на кредитни линии на фирми и всеки от нас специализира в определена индустрия. Анализираме финансовите резултати на компаниите и техните конкуренти. Често говорим с техния висш мениджмънт, а понякога и ги посещаваме. В много отношения това е сред най-интересните работи в банковата сфера, тъй като с годините човек започва да разбира фирмите и индустриите в детайли, в които малко други колеги ги познават. Не се намирам за различен от останалите си колеги.
Кои са ти любимите места в Лондон?
Странното е, че след толкова години все още има места, където не съм бил. Обичам Сити, заради малките криволичещи алеи, в които винаги можеш да откриеш нещо ново. Гринич с неговия прекрасен парк и астрономическа обсерватория. Брега на Темза, където всеки метър има история. Сохо и Уест Енд, които никога не заспиват.
За какво си мечтаеш в този момент на живота ти?
За здраве, приятели и спокойствие.
В неделя, 20 декември, организираме разходка в Chelsea. Ето поканата.
Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.
