Соня Генчева: Открих, че съм много издръжлива
Какво те доведе в Лондон?
Заедно с доста лични причини, разочарованието и горчивият ми опит от Пловдивския университет ‘Паисий Хилендарски’, апатия и обичта ми към английския език. Ако бях от френска или немска паралелка, вместо английска, сигурно щях да се насоча към Берлин или Париж. В Лондон съм от 4 март 2007 година.
Какви бяха мечтите ти като пристигна в Лондон?
Мечтите ми бяха, че ще работя на добри места, ще трупам опит, ще завърша университет тук и ще имам по-добър стандарт на живот. Нямах конкретен дългосрочен план и нямах и твърдата нагласа за това дали ще оставам тук или ще реша да се върна в България. Вътрешно имах усещането, че ще трябва доста време за такива решения.
Сбъднаха ли се мечтите ти?
Някои мечти се сбъднаха, макар и много по-трудно отколкото си представях. Завърших Туризъм и Бизнес, но не съм работела в областта. Всъщност заемах длъжност екскурзовод преди да се преместя в Лондон. Стандартът ми на живот е относително по-добър, но съм далеч от усещането за успех. Забелязвам, че напоследък, когато говоря за България не казвам "вкъщи" или "у нас". Понякога имам колебания, но им давам още време.
Кое беше най-голямото предизвикателство в живота ти в Лондон досега?
Най-голямото предизвикателство ли? Целият град с всичките му жители е едно предизвикателство. Идвайки от Пловдив, на втория ден отидох с един от новите ми съквартиранти до улица Оксфорд и докато стигнем пеша до университета Бъркбек се шашнах от потока и темпото. Първите две години, докато работех в кафенета и ресторанти се изморявах много, беше адски динамично, казвали са ми, че не се усмихвам достатъчно.
Станах по-уверена след като намерих третия си работодател (Wright Brothers Soho). Попаднах на сериозна компания, добър екип и по-светска среда. Още повече се отворих за нагласите на лондончани, заякнах и се поошлайфах. Oпитвах от всичко, което можех да си позволя.
Кажи три неща за живота и себе си, които научи в Лондон.
Както вече загатнах, тук се научих да бачкам здраво, научих се, че мога да бъда много издръжлива, да бачкаш здраво, с достойнство и усмивка на лице. Тук наистина те ценят, ако си добър в това, което правиш, независимо какво е то. Но първо трябва да се докажеш. Научих се, че мога да прекарвам много повече време сама със себе си, отколкото преди знаех, че мога и ми е приятно. Научих се на още повече толерантност, но и се сблъсках с много културни стереотипи. Представи си, че аз току-що съм пристигнал в Лондон от България и ти искам съвет за успешна адаптация. Какви три съвета би ми дала? Не се събирай само с българи или само с балканци! Търси контакти с всякакви хора, особено с местни. Опознай града, за да го обикнеш. Аз започнах да излизам преди да си намеря работа и много ми хареса. Всички плащаме много висока цена, за да живеем в Лондон, би било жалко да не се възползваме от всичките му богатства. Опитвай всички кухни, които се намират тук, ние сме това, което ядем. Не се страхувай.Какво те питат английските ти колеги и приятели за България?
Истината е, че когато ме питат нещо, е типично - за природа, климат, храна. От куртоазия, както се казва.
Когато работех във Vinoteca Chiswick, много от местните там ме питаха дали има хубаво вино в България. Скоро се запознах с един учител, който ми каза, че е чел Цветан Тодоров. Той пък не живее в България.Хората, които знаят повече за България, са я посещавали в миналото и не знаят как е сега или обратното, посещавали са я скоро и са очаровани от природата.
Какво означава да си българка в Лондон?
И аз си задавам този въпрос от 2007-ма насам. Мисля, че е строго индивидуално или поне би следвало да е така. Вярвам, че докато аз сама определям себе си първо като българка, а не като личност, ще ми е трудно тук.
Затова и виждам връзка с английската дума за произход (background). Не е от първостепенно значение от къде си. Това е твоят фон, от теб зависи какво ще изпълниш.
Хората имат способността да анализират и сами избират къде да живеят и как да отворят съзнанието си за новата среда. Аз ценя независимостта си и съм преборила доста от демоните на носталгията, но не всички.
Интересно е, че ти, майка ти и брат ти имате семеен бизнес в Лондон.
Винаги съм била почитателка на изкуството на брат си и интересът към дивите животни ни е сближавал още от малки. Едни от малкото книги, които обичах да разглеждам с него бяха енциклопедиите за животни. Фактът, че той живее чак в Северна Америка, а бизнесът ни е в Лондон, ни свързва много лично и е специално възнаграждение за нас. В момента той преподава философия и няма време да продава работите си, но когато хората тук ги виждат, всеки ден пращат поздравления за работата му. Това много ни помага в трудните моменти.
Може да видите тениските на Соня и брат й на техния сайт: www.menageriestore.co.uk.
