Разговор с Димитър Ганчев, който е полицай в Лондон

Запознах се с Димитър Ганчев преди години в Лондон, когато той ме впечатли с фотографския си талант. Преди време разбрах, че роденият в Елхово, Димитър е започнал работа в лондонската полиция.  За първи път разговарям с българин, който работи като полицай в Лондон, затова се радвам на възможността разговорът ми с Дими, както моят събеседник е наричан от настоящите си колеги, да стане достояние на повече наши сънародници в Лондон и във Великобритания.

Как реши да станеш полицай в Лондон? Какво работеше преди това в Англия? 

Преди да стана полицай работих като специалист по информационни технологии в лондонски училища.

За решението си да сменя професията си повлия престъпление, на което бях жертва, и съдействието, което получих от лондонската полиция. Преди седем години бях нападнат с щека за голф. След няколко удара в областта на главата и счупена ключица останах да лежа по средата на улицата. Хора на улицата позвъниха на 999.

Полицаите, които пристигнаха, ми дадоха първа помощ. После ме придружиха с линейката до болницата. Начинът, по който моята съпруга и аз бяхме третирани, беше впечатляващ. Извършителят на нападението беше арестуван и изправен на съд. 

След като се подобри здравословното ми състояние, учих една година в университета Криминология и Наказателно право. Това допълнително ме подготви за решението да се насоча професионално към полицията. 

Процедурата за кандидатстване в лондонската полиция ми отне една година. През това време установих също, че ценностите, които всички полицейски служители трябва да спазват, не се различават от моите собствени. Това също беше от значение.

Какво казаха близките ти, когато научиха за плановете ти да станеш полицейски служител? 

Моите родители и съпруга първоначално бяха в шок. Познавайки ме като специалист по информационни технологии и човек, обичащ свободата, те първоначално мислеха, че този вид работа не е подходящ за мен. Безпокояха се също, че полицейската работа в Лондон е изключително опасна. Отне им няколко месеца, за да се свикнат с идеята. Сега ме подкрепят напълно.

Какво включва подготовката на лондонските полицаи и колко време отнема? 

Подготовката зависи от начина, по който човек започва работа в полицията. Аз влязох с програмата IPLDP. Това е двугодишна програма, която съчетава теоретични занимания и работа на улицата. Успешно приключилите програмата получават дипломи от една от двете полицейските академии Hendon или Marlow House. Можете да прочетете за всички различни пътища за влизане в лондонската полиция тук: https://www.met.police.uk/car/careers/met/police-officer-roles/police-constable/overview/entry-routes/

Моето обучение започна в полицейската академия Hendon. След четири месеца положих 4 писмени изпита, базирани на британските закони, практически изпити за това как използвам наученото в реални ситуации и изпити за физическа подготовка: бягане, слагане на белезници и ситуативна ориентация. 

Разбира се, че 4-те месеца в академията са само началото. В лондонската полиция обучението продължава през целия период на пробация, който за моята програма е 2 години, а за други програми е 3 години.

Какви бяха притесненията ти в началото?

Тревожех се за езиковите си умения. Мога да говоря и пиша на английски, но нивото, което е нужно за работа със закони, е по-високо. Освен това има много неща, които трябва да бъдат научени наизуст. 

Какво от опита ти от България ти е помагало в лондонската полиция? Какво ти създава проблеми?

Фактът, че съм българин, означава, че разбирам нашата култура и говоря езика. Това е изключително полезно не само когато срещам сънародници, но и хора от Румъния, Русия, Сърбия и други съседни страни. Когато кажа, че съм българин, отношението към мен се променя и дори хора, заподозрени за престъпление или арестувани, са много по-приятелски настроени към мен. Никога не съм имал ситуация, в която българин, румънец или гражданин на друга балканска държава да е бил агресивен към мен, щом научат откъде съм. 

Що се отнася до това, което ме затруднява, честно казано, нямам пречки, свързани с произхода ми. Полицейските служители на Лондон са от всички националности. Основателят на полицията сър Робърт Пийл е казвал: "Хората са полицията, а полицията са хората". Ние представляваме всички общности и малцинства в Лондон. Невъзможно е да се прилагат законите и да се проявява толерантност към жителите на този мегаполис, ако човек не разбира техните навици, обичаи и култура.

Снимка на Димитър през паметника на министър-председателя Робърт Пийл, създал лондонската полиция в началото на 19-ти век. 
 

Колко българи работят в лондонската полиция? Как поддържате връзка помежду си?

В лондонската полиция има асоциация на полицаите от славянските народи, в която членуват и българите. В асоциацията има около 20 българи. Но предполагам, че лондонските полицаи, които са българи, са повече, тъй като членството в асоциацията не е задължително.

Какви са били задълженията ти до момента като полицай? Какво ти предстои в кариерно отношение?

След обучението се присъединих към един от отрядите, които реагират на обаждания от граждани на 101 и 999. Четири месеца по-късно бях прехвърлен към отдела, който осъществява първоначалното разследване на изчезнали лица. Бях в този отдел 4 месеца, след което отново бях прехвърлен в отряда за реагиране на сигнали. 

Работата в лондонската полиция е изключително интензивна, интересна и няма два дни, които си приличат. Полицаите имат над 420 кариерни възможности в различни отдели - от пътен полицай до оператор на полицейски хеликоптер, водолаз, въоръжен полицай, водач на кучета, конен полицай и много други. 

Опитвам се да науча всичко от всяка позиция, която заемам.  Аз в момента уча Криминология и се надявам след това да участвам в магистърска програма по digital forensics (дигитална криминалистика), а след като я завърша - да премина в този отдел.

Как изглежда работният ти ден? Какви са графиците?

Работният ми ден започва с брифинг, на който се обсъждат всички важни неща, случили се от предходните смени, и се дават задачи. След това излизаме на патрул и започваме да приемаме обаждания от граждани. 

Работата е изключително интензивна. По време на смяна изцяло съм зает с това, което правя, поради огромния обем от обаждания и доклади, които предаваме по време на работа и след това.

Смените са от 8 часа, 6 дни последвани от 4 дни почивка. Разбира се, възможно е един почивен ден да бъде анулиран с опция за заплащане или възстановяване като почивен ден. 

Какво най-често те питат за работата ти познати и приятели? За какво най-много би искал да им разкажеш? 

Най-често ме питат каква е разликата между българската полиция и британската полиция. Няма основание за сравнение, защото самите организации са радикално различни. Тук, в Лондон, полицейските служители не носят оръжие. Основното "оръжие", което полицейските служители имат на разположение, е комуникацията или, по-скоро, емпатията. Способността да се разбере какво чувстват хората в дадена ситуация дава възможност на полицаите да помогнат за нейното овладяване. Уменията за добра комуникация се учат. С времето, благодарение на колегите, успях да се науча да преговарям с хората на английски и да спомагам за намаляване на напрежението в стресови ситуации.

Какво бихте искали българите в Лондон да знаят за полицията в Лондон? 

Бих искал да им кажа да не се страхуват от полицията в Лондон. Всеки полицай в Лондон би отделил време, за да слуша и да даде съвет или помощ, ако е необходимо. Ние сме отворени към хората и служим на обществото.

Как се справяш със стреса? Кои са твоите любими места в Лондон?

След физически и умствено изтощителна смяна прекарвам всеки свободен момент със семейството си и това ме зарежда.

Тъй като обичам водата, се чувствам прекрасно, когато се разхождам по бреговете на Темза или на невероятните плажове на Англия.

Въпросите зададе Бойко Боев