Мирела Заричинова е новият глас на българите в Лондон

Разходки из Лондон представя Мирела Заричинова. Мирела живее от месец в Лондон, а вече написа отлична статия в Дневник за кметските избори във Великобритания. Тя ще продължи да пише от Лондон за Дневник, затова е важно всеки да я познава. Последните две години Мирела е прекарала като правозащитник между Босна и Херцеговина, Косово, Италия и България. Ние се запознахме с Мирела на разходката на нашата група покрай Риджънтс канал. После я поканихме да разкаже за преживяванията си по време на разходката.

"Има някакво разбиране, че е хубаво да избягваш българите в чужбина. Това никога не съм го разбирала. Човек така изпуска толкова забавни истории и полезни съвети… Затова без колебание се включих в Разходки из Лондон, малко след като се преместих да живея във Великобритания.

Преживяването по време на разходката ме върна година назад. На Великден миналата година при едно непредсказуемо стечение на обстоятелствата се оказахме в колата на чичо Наско и леля Спаска на път за българското празненство в Оклахома сити. Нямахме никаква представа какво да очакваме, изобщо не предполагахме, че има някаква българска диаспора в щата Оклахома.

В Оклахома сити българската общност беше наела общата сграда в един жилищен район. А там, в двора му, с изненада се натъкнахме на стотици празнуващи българи. Запознахме се с различни хора, продавачи на обувки, професори от местните университети, строителни работници, банкови служители, студенти. Всеки носеше домашно приготвена манджа за общата трапеза и после внимателно следеше как ще се пласира на фона на останалите. Ненатрапчиво, някъде от самотна колонка в ъгъла, долиташе гласът на Азис. Разговорите между току що представени гости като нас и стари приятели хвърчаха плавно. Хората си разменяха рецепти, даваха си съвети къде се намира най-изгодното българско сирене и ракия в града, спореха за актуални събития от българската политика.

Забавлявахме се, събрахме смешни истории, които година по-късно продължаваме да разказваме. Това в Оклахома обаче не беше някакво изключение. Винаги ми е било забавно да срещам случайно хора, с които сме се формирали заедно в едно общество - например, с лицето на Асен Агов по новините, с всичките ни абсурдни политици, с дъвки „Турбо“, с бяло сирене и Иван Вазов, с мартенички всяка година, в безкрайния постсоциалистически преход и които сега живеят в коренно различна социална реалност.

Не се поколебах и да се свържа с групата Разходки из Лондон, когато няколко човека в София ми я препоръчаха. Миналата неделя се включих в една от разходките по Regent's Canal.

Естествено, закъснях - градът е толкова голям, че още не ми го побира главата. Както и да е, със или без оправдания - закъснях и настигнах групата, която вече се движеше по живописния канал. Послушах истории за местата, през които минавахме, за техните обитатели, за пазарите им. Много ми беше интересно да разбера, че в скъпите квартали нарочно се строят и социални жилища, за да се избегне сегрегацията между бедни и богати. Зачудих се защо това не се прави и в България.

В двете седмици след пристигането ми времето в Лондон изобщо не се стараеше да разрушава стереотипите за себе си - дъжд, вятър, после слънце, после градушка, после пак дъжд. Но тъкмо денят на нашата разходка се оказа слънчев и то толкова слънчев, че няколко часа по-късно крачките на хората ставаха все по-бавни, а разговорите все по-разсеяни. Беше време за бира.

Седнахме в парка Виктория след дълго търсене на свободно пространство. В този ден сякаш всички бяха решили да идат на пикник точно там. Във Виктория вече се унесохме в разговори. Макар че не живея в България, политическите процеси там, както и в целия регион на Балканите, живо ме вълнуват. Интересно ми беше да ги обсъждам с хора, които също ги следят. Любопитно ми беше да науча как българите тук реагират на политическите процеси във Великобритания, като избора на Садик Хан за кмет на града, като Брекзит. Полезни ми бяха и съветите на хора, които са минали през същото, с което се занимавам аз в момента – административни задачи, търсене на работа, търсене на домати с истински вкус, на приятни места за разходка.

Запознах се с две жени, които бяха дошли сами в Лондон преди около две години, без да знаят английски и на възраст, на която хората обикновено почват да мечтаят за спокоен живот на село. Те двете изглеждаха като симпатични и бойни жени и докато пиеха бирата си, ми разказаха за живота си тук, затова как се оправят сами, в метрото, по улиците, с клиентите на къщите, които чистят. Въпреки че разказваха за перипетиите, през които минават, изглеждаха удовлетворени от себе си, затова че и те се справят с този град, затова че и те са намерили мястото си тук. И вероятно това е тайната на градове като Лондон – да се справиш в него, значи че можеш навсякъде.

Прочетете статията на Мирела в Дневник за кметските избори в Лондон тук. Ако имате истории и новини, които ви се струват важни за споделяне с аудиторията на Дневник, пишете на Мирела на имейл zarichinova@gmail.com.