Мина Милева: Лондон е град на много култури
Какво те доведе в Лондон?
Случайността - една открадната чанта! Бяхме дошли с приятел-колега Николай Мустаков да представим филма си на големия Лондонски филмов фестивал. След края на фестивала, аз трябваше да се прибера в Брюксел, където учех. И преди да взема влака, се събрахме с приятели филммейкъри да пием в една кръчма на Лестър Скуеър, където предколедно шетаха много джебчии.
Преди да затвори кръчмата си затръгвахме и установих, че ми няма чантата. Не успях да замина и на следващия ден отидох в българското посолство да си уредя документите. Мислех, че ще е една формалност. Изумих се, когато ми казаха, че ще бъда депортирана директно в България с първия полет, а не в Брюксел, където живеех от година и беше всичкия ми багаж. Възмутих се от тази несправедливост – все пак имах 6-месечна британска виза в откраднатия паспорт и Академията в Брюксел беше близо. Можех да отскачам до Лондон, когато си искам. Обадих се на Джоана, приятелка от групата в кръчмата. Тя пък, от позицията си на шеф на филмовия отдел на Британския съвет тогава, сериозно се скара на нашите хора. Във факса й до тях пишеше: Как смеете да третирате ваша сънародничка по този начин! От Британския съвет ми уредиха нов паспорт за 3 дни и така останах в Англия! Белгийската виза не успях да възстановя.
С какво е привлекателен Лондон на един кинотворец?
Честно казано, не зная дали Лондон е привлекателен за който и да е кинотворец, поради простата причина, че тук бизнесът е жесток и скъп. Знаем колко са хубави английските филми и конкуренцията е унищожителна. От друга страна, средата е много вдъхновяваща за правене на кино или поне за опитите за такова. Хората в индустрията са отзивчиви и всеки е готов да направи услуга без пари, стига да вижда смисъл, в това, което ще се прави. По този начин могат да се осъществят аудио-визуални продукти, които пък да доведат до други продукции, работа и възможности за тези, които са участвали.
Кои са ти любимите места в Лондон?
Ако се повърви на изток от Cutty Sark, корабът близо до Гринич по река Темза, има една таверна от 1795-та година отново наречена Cutty Sark. Пред нея има тераса, която се пълни от прииждащия прилив на реката. Ако е хубаво времето не сядаме в таверната, а на перваза с крака към водата. Разходката до това място е напоителна с визия и усещания: по пътя има докове, корабна академия, красив бивш приют за заболели моряци, западнали останки от корабна индустрия. Усеща се колониалната история и мореплавателската страст на англичаните и от там, формираният с векове островен манталитет. Разбира се, не е мое откритие – заведе ме приятел, режисьорът Пол Буш, който ми разказа за тези неща по особено красив начин.
Разкажи ни за човек, който ти е помогнал много в установяването в Лондон и разбирането на английския начин на живот.
Вече споменах за Джо Морис, шефката на Британския съвет. С нейната приятелка Сатуант Гил ни взеха под крилце с Ники Мустаков. Казаха ни, че като начало не е конструктивно да дружим с хора от собствената си страна. Не, че имат нещо против България, напротив, това се отнася за всички страни по принцип! Защото имало опасност да се огорчим от опита на сънародниците си, които също живеят в кръгове от свои хора. Емигрантският живот е изключително труден – едва по-късно разбрах колко прави са били. От това изплува правило номер едно – в този град мултикултурализма се цени, концепция, която беше доста нова за нас. Има бразилци, японци, африканци и всякакви хора, с които можеш да се запознаеш. После се запознах с много изключително готини българи и интересното е, че всеки от тях бе извървял своята пътечка от мултикултурализъм. Като служители на Британския съвет Джо и Сатуант ни водеха на купони и приеми, на които кракът ни не би могъл да стъпи. Там ни хващаха за яката буквално и ни завеждаха пред набелязани от тях хора. Не ни оставяха да се застояваме, без да си говорим с никого, а идваха да ни ръчкат да си сменяме местата и да срещаме повече хора. Заведоха ме като 5 годишно дете пред шефка на студиото за анимация “Cosgrove Hall” в Манчестър. Представиха ме - запознайте се, това са наши приятели, режисьор-аниматори от България. В следващия момент се озовахме на работа в Манчестър, настанени лично в къщата на въпросната Джаки за първите няколко дни. Още не мога да повярвам колко неща направиха за нас и как наистина това е бил най-верният ключ за бързо влизане в системата!
Представи си, че кметът на Лондон те помоли да създадеш филм за Лондон, в който главният герой е българин или българка. Каква история би разказала?
Трудно ми е да си го представя. Може би автобиографичната си история на нещастен, долен мигрант, драпащ с нокти и зъби да не бъде качен от своите хора на тогавашната авиокомпания Балкан и изпратен в Жан Виденовата зима. И как английските й другари идват да я спасят.
Кое място в Лондон ти напомня най-много за дома в България?
Блокът и апартаментът, в който живея. Бивш council flat, много приличащ на блоковете в София, с детска площадка отпред. В Пекъм, най-работническият и традиционно беден квартал.
Ако можеше да дадеш нещо хубаво или полезно от живота в Лондон на България, какво би избрала?
Ниските обувки. Също, ако бихме могли да слезем от колите си и да ползваме градския транспорт, по примера на лондончани. Посрещането на всеки задаващ се скандал с предложение да пием чай, с типичния подтиснат хумор и конструктивност.
Каква е професионалната ти мечта в този момент? Как ще я реализираш?
Да направя евтин ситком, който да предизвика интерес на познати в Англия. Още не знам как точно ще го направя, но първа серия вече е написана.
Снимка на Мина и актрисата Весела Казакова
Сайт на компанията на Мина Милева и Весела Казакова - Activist 38
Сайт с анимации на Мина Милева: www.minamileva.com
В неделя, 21 февруари, организираме разходка в Ковънт гардън. Ето поканата.
