Лексикон с Васил Христов

На последната разходка на нашата българска група в Лондон беше Васил Христов, който е кореспондент във Великобритания за bTV. Затова след разходката го поканихме да отговори на лексикона на нашия сайт bulgariansinlondon.com.

Казвам се Васил Христов и съм видял как Земята обикаля около слънцето 43 пъти.  През целия си съзнателен живот съм се занимавал с две неща – журналистика и публични комуникации. Роден съм в Казанлък, където е много популярен вицът за това, че местните поливат розовите си храсти с машинно масло, за да не ръждясват автоматите под тях.  Последните близо 3 години живея в Royal Wharf и се любувам на Thames Barier (уникално съоръжение, предпазващо Лондон от наводнение от приливите по река Темза).

1. Кога сте най-щастлив/а?

Труден въпрос, защото смятам, че щастието няма превъзходна степен. Опитвам се да изпитвам щастие от всичко. Работата ми ме прави щастлив, защото всеки ден научавам нови неща. Разходките с кокера ми Марли ме правят щастлив, защото всеки ден се запознвам с нови хора.  Щастлив ме прави всеки спектакъл, който имам възможност да посетя в Лондон, или когато намеря време да прочета нова книга. Истински щастлив съм, когато мога да споделя всичко това с приятелите си. Смятам, че в забързаното ни ежедневие, подчинено на консуматорския модел на поведение, сме загубили способността да изпитваме щастие от малките неща. Между другото, видяхте ли, че магнолиите са цъфнали?

2. Коя своя черта не харесвате в себе си?

Емоционалността. Кара ме да реагирам импулсивно, а това невинаги е добро решение в определени ситуации или когато работиш. На демонстрациите на Даунинг стрийт в началото на войната, малко преди да се включа в ефир, за да разкажа за тях, видях полякиня да прегръща и успокоява разплакана украинка, която току-що ѝ беше показала видео на родителите си, които не могат да напуснат Киев и ѝ казват, че я обичат. Разплаках се и аз…

3. Коя черта не харесвате най-много в другите?

Аз не тръгвам предубеден към хората. Добронамерен съм към всички и започвам общуването без предубеждение. Може да ме наречете наивен, но вярвам, че всички хора подхождат така и към мен.  Често оставам неприятно изненадан и разочарован от недобронамереността и преднамереността.

4. Какво най-много харесвате в себе си?

Дядо ми казваше, че скромността е качество за тези, които нямат други. Аз се харесвам такъв, какъвто съм се формирал през последните 43 години от живота си.

5. Как се озовахте във Великобритания? А в Лондон?

Реших да следвам сърцето си. И не съжалявам за този избор.

6. Кой предмет пазите все още от времето на преместването Ви във Великобритания?

Не пазя нищо. Колкото и да е странно, започнах живота си тук „на чисто“. Буквално. Само с дрехите, с които дойдох в Лондон.

7. Каква/какъв искахте да стенете като малък?

Когато прекарвах летата си в село Тъжа, при баба ми Гергана и дядо ми Йовчо, често си играех на телевизионен говорител. Няма как да го помните, но тогава имаше такива, които с перфектна дикция и интонация обявяваха какво ще гледаме сега или четяха новините. Баба имаше много красиви завеси в едната от стаите на къщата. Заставах пред тях и четях новините от „Земеделско знаме“.

8. Какво работите сега?

Сбъднах детската си мечта.

9. Коя е най-лошата работа, която сте имали досега?

Няма лоша работа. Това е урок, за който ще бъда благодарен цял живот на баща си. Когато кандидатствах в университета за първи път, веднага след гимназията, и не ме приеха в специалността, която исках, баща ми ме извика и каза – „Мога да те издържам, но не е редно. Намерил съм ти работа, можеш да започнеш още утре“. И започнах. Общ работник в казанлъшка ВиК фирма. Първият ми работен ден на 18 години беше в една шахта на градската канализация, която отпушвахме с голи ръце.  Работих половин година преди да отида да служа в казармата, която тогава все още беше задължителна.

10. Какво е най-лошото нещо, което са ви казвали?

Чувал съм много лоши неща за себе си. Ще си призная, че не съм злопаметен, но съм паметен.

11. Кой жив човек не харесвате най-много?

Не харесвам хора, които са загубили здравата връзка със земята, по която ходят.  Самозабравата и грешната самооценка раждат чудовища. За съжаление, ги има навсякъде около нас. От съседа, който не поздравява, защото се смята за изключителен, до Владимир Путин, който води война пак от позицията на своята изключителност.

12. От кой човек се възхищавате? Защо?

Възхищавам се на родителите си – майка ми Таня и баща ми Христо. Аз съм това, което съм, благодарение на тях, на грижите им, на прекрасното детство, което имах, на борбите им, лишенията им и безрезервната им подкрепа и до днес.

13. Ако можехте да се видите през очите на човека, който бяхте на 20 години, как щяхте да мислите за себе си днес?

Ами аз се гледам със същите очи. И още виждам същия любопитен към света човек.

14. Какво харесвате най-много в живота си във Великобритания?

Изключителната възможност да се докосна до богатството на културния живот на тази страна. Няма ден, в който да не може да се посети изложба, концерт, спектакъл или събитие, което да представи културното богатство на целия свят. Не мисля, че има друго подобно място на света, което да събира такова разнообразие. Един съвременен Вавилон.

15. Какво Ви липсва най-много от България?

Понякога, много рядко, да видя Балкана или Витоша, когато погледна през прозореца.

16. Бихте ли се върнали в България? Защо? Кога?

Аз не съм си тръгвал от България. Тя е с мен.

17. Какво бихте искали да притежавате, което в момента нямате?

Бих искал да имам още време с близките хора и приятелите, които си тръгнаха от този свят.

18. Къде сте най-щастлива/щастлив?

Най-щастлив се чувствам в очите на любимия човек.

19. Ако можехте да промените миналото си, какво бихте променили?

Не бих разочаровал хора, които са вярвали в мен, и по една или друга причина съм загубил това доверие.

20. Какви амбиции имате в момента?

Този въпрос ме накара да отворя речника, за да видя точното определение за думата амбиция:

„Амбицията е стремеж към по-висок статус. Желанието за слава или богатство подтиква индивидите да мобилизират цялата си енергия, да достигнат по-високо ниво и да осъществят потенциалните си възможности. Но когато амбицията не е подкрепена от действителни възможности, тя е причина за разочарования и дезадаптация.“ 

Хм…

Ще помисля.

21. Какво Ви движи в живота?

Любопитството. Искам да стигна до всички възможни отговори на всички въпроси, които имам за себе си, света и всичко останало. Според близки мои приятели питам като 5-годишно дете – защо и как?

22. От кое свое постижение се гордеете най-много?

Мисля, че мога да се горде​я с това, че, въпреки много грешки, които съм допускал в отношенията си с хората, съм останал добър човек. Гордея се, че не съм правил непростими компромиси с принципите, в които вярвам.

23. Кой е най-важният урок, който научихте от живота си досега?

Нищо на този свят не се случва без причина. И колкото и да се съпротивляваме на посоката, по която пътят ни води, колкото и да гоним определен резултат или да смятаме, че животът е несправедлив с нас, това, през което преминаваме, не е случайно, и трябва да научим поредния си житейски урок.

24. Кое е най-голямото Ви предизвикателство в момента?

Да се разделя с доста излишни килограми, не от суета, а защото трябва. А много обичам пица…

25. Кое е най-голямото предизвикателство за човечеството днес?

Живеем във време на война. Тя е на два фронта. Единият е в Украйна, където светът категорично се изправя срещу военната инвазия на руската армия срещу независима държава. Другият – за това в какъв свят искаме да живеем ние и следващите поколения – дали в място, в което всеки има право да определя сам своите избори или където някой друг ще прави тези важни избори вместо нас. Най-голямото предизвикателство днес е да останем свободни хора.

26. Искате ли да се срещнете след 20 години с участниците в групата за разходки?

Убеден съм, че и след 20 години в Лондон ще може да се открие нещо ново и непознато.

27. Вярвате ли в задгробния живот?

Ще отговоря така, както го е написал Луис Карол в „Алиса в страната на чудесата“ –  „ Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!“.

28. Кажете ни една тайна.

42