Ива: В началото не виждах птички и деца по улиците

“Пристигнах със самолет в Лондон. На летището ме посрещнаха мои братовчеди. После пътувахме с тяхната кола. Беше ми притеснено, но преди всичко любопитно. Това беше първото ми пътуване в Западна Европа, дойдох със студентска виза, която после трансформирах в работна виза.

Първите ми спомени са от квартал Hounslow. Имах чувството, че 60% от населението там бяха индийци и се зачудих в Индия ли съм или в Лондон. Направи ми впечатление, че в началото не виждах птички и деца по улиците и се чудех какво е станало с децата и природата. Беше септември. Другото нещо, което ме изненада беше мокетът в банята, тоалетната и кухнята. Това беше неочаквано за мен, защото подобно нещо не бях виждала в България. Друга подобна новост бяха двата отделни крана за топла и студена вода. Още първата седмица “побългарихме” крановете като си купихме едно ръчно душче. Приспособихме го с една метална пръчка и започнахме да си смесваме водата.

Другото нещо, което ми направи впечатление беше, че хората си купуваха плодове от магазина, изяждаха ги на място и си хвърляха обелките на улицата, а кошчето беше на един метър.

Всичко ми беше много любопитно, нещо като пътешествие и приключение. Когато пристигнах в Лондон, си мислех, че идвам за година, година и половина, а вече съм тук от почти 14 години. Върнах се за кратко в България, когато починаха родителите ми, но после пак дойдох в Лондон. Аз съм от Ямбол.”