Българският кръмбъл
Аз съм Бойко. Деси и аз сме създателите на сайта “Българи в Лондон”.
Вчера бях на събитие в кварталната ни църква в Лондон и се сетих за една история, която искам да разкажа.
Преди година Деси и аз решихме да се запознаем със съседите си. Затова отидохме в местната църква. За възможността да опознаем съседите си точно в църквата научихме от антроположката Кейт Фокс, чиято книга за поведението на англичаните, Watching the English, представяме по глави на нашия сайт. Кейт Фокс казва, че местните църква и пъб са места, където съседите в Англия се запознават и общуват помежду си.
В църквата ни приеха радушно и ни поканиха на обяд следващата неделя. Научихме, че въпросният обяд се провежда всяка есен от енориашите. По традицията от стари времена в Англия след събирането на реколтата всички съседи сядат на общ обяд. Никой от нас и съседите ни не участва в събиране на реколта днес, но обядът продължава да се нарича Harvest Lunch – обяд, посветен на реколтата.
Всички съседи участват на доброволни начала по някакъв начин в подготовката на храната и провеждането на обяда. Аз реших да направя десерт.
От отговарящите за десертите се очакваше да направят традиционния за Harvest Lunch ябълков сладкиш – apple crumble (епъл кръмбъл).
Не знаех какво е епъл кръмбъл. Никоя от готварските ни книги вкъщи не го включваше. Затова отидох до книжарницата и си купих английска книга за десерти – цели 1000 десерта! – от които 5-6 за различни видове епъл кръмбъл.
Сутринта преди обяда си харесах на снимка един от епъл кръмбълите от книгата с десерти. Направих го. Стана точно като на снимката в новата ми книга с 1000 десерта.
Доволни от резултата, Деси и аз се запътихме към църквата. Виждайки, че носим голяма чиния, една жена пред църквата от любезност ни попита какво носим. С жест на илюзионист позволих на жената да види нашето сладко творение.
Очаквах да видя радостна реакция. Вместо това, съседката попита изпекли ли сме кръмбъла.
Веднага ми стана ясно, че не носим това, което очакват.
Откритието ми беше потвърдено в кухнята, където оставихме сладкиша си. Там имаше пет други такива. Всичките си приличаха. Бяха епъл кръмбъли. До тях нашият изглеждаше като от друга планета. Дори формата му беше кръгла.
В края на обяда, по време, на който, всички седяхме заедно на дълги маси, Деси срещу мен, от двете й страни двама съседи, а аз - между техните съпруги, от кухнята донесоха кръмбълите. В купичките, покрити с ванилов крем (кастър сос), никой не можеше да каже чий кръмбъл яде.
Гледах в паничките на съседите да открия в тях нашия кръмбъл. Не го видях никъде. Дали бяха решили да не сервират от нашия сладкиш, защото нямат доверие? На нас, непознатите съседи от България, ли нямаха доверие или на сладкиша?
Тогава водещият на обяда каза, че Деси и Бойко са донесли “български кръмбъл” и ни представи на групата. Всички насочиха очи към нас.
Разбира се, “български кръмбъл” няма. Обаче, никой от присъстващите не беше ял “български кръмбъл” и всички искаха да пробват.
Опитах се да обясня, че нашият кръмбъл е английски и че е от английска книга с 1000 десерта. Никой не обърна внимание на обяснението ми, а Деси много се смя.
“Българският кръмбъл” се хареса на съседите ни и за наша приятна изненада ни сближи с тях.
Тази неделя отново беше Harvest Lunch. Вече се познаваме със съседите ни, които продължават да ни свързват с “българския кръмбъл” – един "интересен" кръмбъл, както биха казали англичаните, с чудесен вкус.
