Първи впечатления от Лондон
На фейсбук страницата на нашия сайт обсъждаме редовно теми за живота на българите в Лондон. Тук поместваме коментарите от дискусия през януари 2024 г. за първите впечателния от Лондон. Коментарите са без редакция. ~Бойко Боев
Когато пристигнах през 2010 г и слязох на Stratford Station...се изплаших- мръсно,шумно и общо взето Гето.Имах друга представа за Лондон...после постепенно ми хареса в другите части : Центъра,Ричмонд и хубавите ерии.
Но така и не свикнах с живота в Лондон, купих си къща в countryside и най-накрая се почувствах у дома си.Обикаляме из цяла Англия с мъжа ми когато имаме време и е прекрасно.
Лондон си остана спомен и място за бизнес.
Не беше любов от пръв поглед. Бях идвала като турист поне 4-5 пъти, и не мога да кажа, че Лондон ме беше "грабнал", въпреки класическите си световно-известни прелести. После обстоятелствата се стекоха така, че дойдох тук да живея и работя. Беше през март и магнолиите цъфтяха! Беше приказно! Едва тогава се отключиха романтични чувства, и все още ме държат! Като чета другите коментари, осъзнавам, че съм имала късмет да започна новия си живот в хубав район също. Архитектурата! - ъгълът между сградата на парламента и Абатството са най-любимото ми кътче за съзерцание. Мога да прекарам часове там. Фалшивата любезност, която хиляди пъти предпочитам пред откровенната грубост и завист! Готовността на хората да помогнат, услужат. В последствие разбрах, че това го усвояват в училище от крехка възраст като ценност и начин на поведение. Тогава ми се изясни защо хора от различни националности и култури, като дойдат тук, започват да се държат по същия начин. Или поне - до някъде. Прихващаш, започва да ти харесва и на теб, и така се оформя култура на любезност, съпричастие, взаимопомощ, и в резултат - нетърпимост към несправедливостите и страданието. Тук сигурно, много ще скочат, но това е моето мнение и наблюдение. Да, много преувеличават, или злоупотребяват с "права", което дразни, но аз гледам общата картина - всичко това има положителен резултат и това е важното! Няма да правя паралели.
Дойдох с автобус преди почти 20 години. Никога не бях излизала в чужбина дори. По тъмно беше и за мен е незабравимо, как рейса плавно премина от дясна в лява лента и аз (въпреки че знаех), направо гледах като ударена как така става тази работа 
А когато застанах под Big Ben се разревах 
До ден днешен обичам този град! 
Имената на улиците, липсата на величествени монументи, бързината на живота, различната светлина и чувството, че света е тук и няма нужда да обикаляш повече, за да го видиш.
Първите ми впечатления: величествено - архитектура, паркове, музеи, Темза и мостовете ... Навсякъде очите ми търсеха историческите белези на отминали събития и личности. Интересувам се и ми харесва да се потапям в историята на Англия през очите на Филипа Грегъри и други подобни автори. А през настоящето ме впечатляват отношенията на хората - вежливи, учтиво дистанцирани, толерантни и съобразителни. Вече 15 години им се възхищавам, когато посещавам сина си. Тук такова отношение не съм срещала...
Общественият градски транспорт, който обслужва много хора от различни националности и пристига навреме, което се оказва също точно на табели и карти. И сякаш в хаоса от народ и улици подземни, надземни ... има въведен ред, който се спазва. Много ми харесаха парковите пространства и възможностите на хора от различни социални слоеве да участват, наблюдават и съпреживяват концерти, посещения на галерии и музеи безплатно. По - бедните не се изключват от потребяване на вид изкуство...Огромните и разнообразни детски площадки.
На Хийтроу ни чакаше познат, който с колата си ни заведе у тях, да преспим 1 вечер, преди да потеглим към едно университетско общежитие. Беше неделя, а той имаше квартира недалеч от парка в Кенсингтън - по улицата мина група елегантно облечени млади хора, жените с високи токчета и шапки (после рабрах, че така се ходи на по-богати сватби); помислих си, че едва ли някога ще мога да бъда като тях и това отне известна част от първоначалното опиянение да ме разхождат с кола из централен Лондон. 
Аз пристигнах от Германия, и някои от първите ми впечатления бяха мръсните улиците, липсата на небостъргачи, и после, връвчицата в тоалетната, не разделянето на отпадъците и отделните кранове. Впечатли ме още, архитектурата, толерантността на хората и обръщението към по-високостоящ колега на първо име. Моите първи спомени са от почти четвърт век, разбира се.
Първото ми впечатление беше в метрото, когато пристигнах с огромен куфар и нямаше ескалатори, но веднага няколко младежа и дори една дама се спуснаха да ми помогнат. Много приятно ме изненадоха и после всичко ми хареса в този магнетичен град.
Когато кръжеше самолетът при първото ми кацане в Лондон, макар и изправена пред неизвестното душата ми ликуваше и пееше "Пей Алелуя на Христа ..."Целият ми престой в този град беше за мен като приказка. Не бях мечтала, желала или сънувала , че ще имам това щастие в живота си . Иначе, първата ми любов в Лондон бяха парковете, толкова чисти , поддържани... е , то това беше 2009 г. Още на 2я ден трябваше да посетя Българското посолство и Kensington Park беше първият, който посетих
Най силно впечатление ми направиха хората - различичният типаж.Непрекъснато се обръщах и оглеждах лицата...
Дойдох на 02/04/2012. Първите впечатления бяха колко бързо се движат хората по метростанциите и колко ниско са облаците! Лондон много ме изтощава, но нали така е с всяка любов 
Кацнахме на летище Хийтроу. На следващия ден бяхме на работа в Лондон. Показаха ни как да се справяме с метрото и газ. Обаче, за наш "късмет" след няколко спирки метрото спря (някой се беше хвърлил под релсите) та, трябваше да продължим с автобуси без никой да ни е разказал нищо. Оказахме се в центъра на Лондон. Излизаме от метрото и... автобуси, хора и всичко на обратно
През м. април 2006 в нощта преди Лондонския маратон, пристигнахме в района на Гринуич.
Деня беше много топъл и слънчев. Тревата беше чиста и внукът ни не спираше да се търкаля и радва. Хора бяха насядали направо по земята и се наслаждаваха на времето.
Първото пристигане- преди 22 години по европейска програма Коменски...Качих се на автобус 757 от Лутън за гара Виктория и... плаках почти през цялото време 
И да,сградите,тези сгради,които бях виждала по филмите... И се роди мечтата станала реалност няколко години по-късно
На другия ден след преспиването в евтиното хотелче на Падингтън за да си взема влака за Екзитър трябваше пак да ходя до гара Виктория. Разбира се, с малката раничка на гръб и пеша в ръце с картата,която намерих в хотела.
На Бъкингам вече имах пришки от новите обувки,ама кой ти гледа
Първото ми впечатление беше от Биг Бен. На излизане от метрото в ден първи на първото ми посещение в Лондон щръкна пред очите ми и аз заекнах "Ама... Това какво е?", макар че знаех какво е, то има ли човек да не знае?! А приятелката ми каза "Е как какво - това е онова от корицата на учебника по английски
Когато излязох от самолета и подишах въздуха, все едно си се прибрах 
Silviya Ventseslavova Zdravkova
Лебедите на Серпентината в Хайд Парк. И непознатият човек със синята риза, който забеляза, че стоя объркана сред тълпата на една автобусна спирка някъде на Оксфорд стрийт, попита ме имам ли нужда от помощ, пътува с мен до гара Виктория и стоя там, докато не се убеди, че хващам правилния влак. Никога повече не видях този човек, но често се сещам със симпатия и благодарност.
За първи път излизах извън България и отивах на студентска бригада в ягодовите полета в околностите на Бирмингам. Исках да упражнявам езика и това беше възможст. Пътувах с автобус до Лондон, 2 дни и 2 нощи. Пристигайки бях зверски уморена. Следвах обяснения и скици на приятели за стигна до автобуса си за Бирмингам. Цях си написала какво ще кажа на гишето за билети, ако съм блокирала. Беше добра идея
По пътя към автобуса се блъснах в една жена (не се бях отместила встрани за да се разминем, а нейното отместване не стигна) и за моя най-голяма изненада тя ме извини и попита дали да ми помогне с багажа. Бях гневна като ме блъсна и не очаквах извинение, а гняв от нейна страна. Но нейната реакция преобърна нещо в мен и аз също се извиних, а гнева ми беше изчезнал. Отидох до автобуса, естествено се опитах да се кача от грешната страна. Шофьора също тъй любезно ме насочи към вратите. Тогава си казах, Боже аз наистина съм в Англия! 
Като турист - архитектурата, имах чувството, че се намирам във филм заради английските къщи, бутиковите магазинчета и колко всичко е в еднакъв стил. После като дойдох да живея тук вече бях свикнала с обстановката, защото сме идвали доста пъти, но първото впечатление като живеещ тук човек - fake politeness. Понякога ми харесва, друг път не.
На летище London city един ваксаджия на обувки, който усърдно лъскаше до блясък обувките на пристигащи и заминаващи ! Доста се изненадах !
Тълпите,отвратителното метро без кислород.Хубавите паркове, кралската опера.
Цените, по-ниски от тези в България. Чистотата по улиците, въздухът беше по-чист от този в София. Бях приятно изненаван от спазването на реда на опашките навсякъде - от тази в магазина, автобусната спирка, музей, болница дори.
Пристигнах на Хитроу привечер. Никой не ме очакваше. Бях идвал вече в Лондон, но сега пристигах, за да живея в този град. Имах голям куфар и голям кураж.
Беше декември. Когато влакът на метрото излезе на открито, беше тъмно. Оглеждах всичко с любопитство. Всичко наоколо беше ново за мен. Вълнуващо.
Смених няколко метролинии, за да стигна до Oval. Наблизо до метростанцията беше апартаментът, за който имах ключ. Приятелите ми бяха в Тайланд по това време и апартаментът беше свободен.
Харесах къщата.
