Софийското небе в очите на един мигрант

Извадете от килера десетлитровия бял емайлиран леген, "произведен в България" през далечната вече 1970 г. Напълнете го с "рилска вода" от кухненската мивка. Извадете всички сини флумастери, сини боички и сини пастели, които побелялата ви майка продължава да пази в стаята, наречена завинаги "детска" в чест на вас и вашия брат/сестра.

Поставете избраните рисувателни средства в емайлирания леген и продължително разбъркайте до пълното посиняване на водата, повтаряйки една след друга мантрите: "Високи сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна - това е моята родина!".

По обед изнесете легена с водата на остъкления балкон. Оставете насаме почиващото си в този момент над София юлско слънце и легена със синята вода и отидете да подремнете час-два в тихата детска стая. Няма защо да бързате.

Щом се събудите, ще се изненадате от чувството на домашен уют, което ще ви върне към времена, които изглеждат много далечни. Може дори да се запитате къде сте били и какво сте правили през всичките тези години, но няма да имате време за открития, тъй като ще се сетите за легена на балкона и любопитството ще ви заведе веднага там.

Синята вода е затоплена вече като море, в което курортисти играят на топка. Днес обаче не правим домашно море. Днес правим небе. Софийското небе. Погледнете през прозореца нагоре към небето. Какво остава да добавите в легена?

Към морскосиньото, което вече имате в легена, трябва да се прибавят три супени лъжици прясно мляко, една кисело и захар на вкус. През юли небето над София е сладко на вкус. Аз слагам четири кафени лъжички захар.

Забъркайте домашното море с мляко и захар и ето ви софийско небе: син диамант със захарномлечни сияния.

Браво. Справихте се отлично.

Сега отидете отново в кухнята и погледнете в хладилника. Баща ви сигурно е сложил там череши. Специално за вас.

Ама какви големи череши продават в София, а?