Насаме с Маркс

Баба Здравка, бабата на Искрен от романа „Ангелски езици” на Димитър Динев, ходеше на гробищата, за да говори с покойния си съпруг. Това че той беше няколко метра под земята и не можеше да й отговори, нямаше значение за баба Здравка. Тя редовно му разказваше за случващото се с децата и света наоколо и в зависимост от настроението си или го хокаше за нещо, или му се радваше, или очакваше съвет от него. Сякаш мъжът й беше жив.

Докато четях „Ангелски езици” ми се прииска и аз да си поприказвам с някого на гробище. Но в лондонските гробища нямам лични познати. Затова реших да посетя гроба на . . .Карл Маркс. Той е погребан в Highgate (Хайгейт). Когато тръгвах натам, нямах представа какво точно ще му кажа.

Пътеводителят ми на Лондон посочва, че в миналото гробът на Карл Маркс в Хайгейт е бил задължителна спирка за всички комунистически държавни лидери. Тази информация не ме учуди. Учудих се обаче от това, че пред гроба намерих доста хора днес, когато комунистическите лидери не са вече на власт и следователно не идват вече на официални държавни посещения в Лондон.

Почаках своя ред и се приближих до гроба на Маркс. От няколко минути отново ръмеше. Наоколо беше мокро. Взрях се в очите и брадата на Маркс и очаквах да ми дойде нещо наум, което да му кажа. В главата ми обаче беше празно и тихо. Мълчах като пукал. Съжалих, че не нося дори едно цвете, за да се скрия с него от неудобното мълчание.

Сведох неволно глава и прочетох златните думи, изписани на камъка. Те казваха: „ФИЛОСОФИТЕ САМО ТЪЛКУВАТ СВЕТА ПО РАЗЛИЧНИ НАЧИНИ, ВЪПРОСЪТ ОБАЧЕ Е КАК ДА ГО ПРОМЕНИМ.” Какво ли значи това? Този въпрос ми остана за домашно размишление, тъй като беше дошъл ред на следващия на опашката пред Карл Маркс, който искаше да остане насаме с него.

В неделя, 2 октомври, организираме разходка в квартала Клъркенуел (Clerkenwell). Заповядайте! Прочетете поканата.