Лондон по време на локдаун

Ограничителните мерки във връзка с коронавируса промениха облика на Лондон.  Въпросните мерките – на английски lockdown - бяха наложени на 23 март. 6 седмици по-късно лондончани се подготвят за техния край. Преди градът отново да се върне към обичайния си ритъм, направихме разходка с идеята, че впечатленията ни от празните улици и снимките ще са уникални. Тоест че никога повече Лондон няма да изглежда така.

Разходката започва от Блекфраърс в Лондонското Сити. Макар жителите на Ситито да са само 10 хиляди, работещите в тази част на Лондон са половин милион. След началото на локдауна офисите в Ситито са затворени, затова кварталните магазини на веригата Sainsbury’s – втората по големина британска верига за хранителни стоки с 600 супермаркета и 800 квартални магазина – не работят, а витрините им, обковани с дъски. 

По Флийт стрийт има главно колоездачи. Колоезденето в Лондон се подкрепя от градската управа и обичайно около 200 хиляди колоездачи се предвижват в централната част на Лондон дневно. По време на локдауна те са много по-малко, но за сметка на това велосипедите са се превърнали в основно превозно средство в Ситито.

Районът на Ковънт Гардън е празен. Обичайно това е едно от най-оживените места на Лондон. Тълпи от туристи и лондончани са привлечени от магазините, операта, околните театри, сергиите и бутиците на пазара и представленията на уличните актьори. 

Днес районът на Ковънт Гардън напомня на сцена от филма “28 дни по-късно”. В този филм лондончани са измрели от вирус, който се е разпространил от маймуни, избягали от научна лаборатория, атакувана от природозащитници. За да снима празните улици на Лондон, екипът на този филм е трябвало да снима града в 5 часа сутринта през лятото. Сегашните ограничителни мерки са изпразнили центъра на Лондон и са го направили идеално място за снимане на филми за зомбита. 

Ако потърсите в Гугъл идеи за романтичен ресторант в Лондон, ще се появи френският ресторант Clos Maggiore, в съседство с пазара в Ковънт Гардън. Романтичното усещане се дължи на интериора, включваш цъфнали клони, отразени от множество огледала. Днес Clos Maggiore е в мрак, тъй като витрините му са обковани с дъски.  Според статия във вестник Обзървър, лондонските ресторантьори се притесняват, че трудно ще възобновят работа след локдауна, тъй като 80% от служители им са от европейски държави като Испания, Франция и Италия, които са се прибрали в родината си по време на пандемията и не е ясно дали ще се върнат отново в Лондон след нейния край и кога.

Обичайно Лестър Скуеър гъмжи от хора. Това е центърът на киното в Лондон. В многобройните зали на трите кина на площада – Odeon, Vue и The Empire – се показват световни филмови премиери – представете си червени килими, по които се движат актьори като Брат Пит, Джордж Клуни, Кейт Бланшет и  Кейт Уинслет – както и филмите на Лондонския филмов фестивал. Сега гълъбите са около 100, а хората на площада само шест. Входът на кино The Empire е обкован с дъски. 

На няколко метра от Лестър Скуеър новооткритият ресторант на българската верига Happy е затворен също. Преди да отвори врати ресторантът, собственикът му каза, че за да “излязат сметките” в Лондон, едно място в ресторанта трябва да има поне шест различни клиенти на ден. Сега местата в лондонския Happy са празни.

Сохо е квартал на имигранти – тук са живели френски хугеноти, гърци от Родос, италианци и малтийци, Карл Маркс и Моцарт. Сохо привлича британците и туристите със своите пъбове и барове. Хората отиват в Сохо не за да ядат и пият – макар това да е важно също - а заради атмосферата на заведенията, които работят до ранни зори. Днес Сохо е опустял. Като че ли всички са се подготвили за идването на армия от нацисти. 

В Сохо срещаме няколко младежи, които не си гледат телефоните, както обикновено, а внимават за спазването на дистанция. Прическите им изглеждат страховито. Без съмнение фризьорските салони ще са много заети след края на локдауна.  (Дали няма да правят чартъри до Източна Европа за фризьори?)

Бездомник се е заселил на входа на известния лондонски джаз клуб Ronnie Scott. По време на локдауна правителството обяви, че е осигурило подслон (в хотели) на хората без дом, но не всички желаят да се възползват от тази възможност. 

На Голдън Скуеър в Сохо, на 3 минути пеша от Пикадили Съркъс, се намира една от малкото български следи в Лондон. Преди две години на този площад група лондонски българи – известна като групата за разходки из Лондон - засади рози дамасцена и постави табелка, която гласи, че розите са подарък от лондонските българи за лондончани. Розите растат и хубавеят, необезпокоявани от вируса и ограничителните мерки.

Чайнатаун привлича лондончани най-вече със стотината си китайски ресторанта. По време на вируса те са затворени. 

Открихме обаче няколко човека в Чайнатаун, които са дошли по стар навик за храна. Те успяха да намерят няколко отворени врати, от които китайци продаваха храна за вкъщи.

По време на локдауна пътуването с лондонските автобуси е безплатно. За да бъдат защитени шофьорите от евентуална зараза, качването не е от предната врата, както беше досега. Ленти в автобусите ограничават достъпа на пътници до шофьора.

Най-голямото предизвикателство за нашата разходка в Лондон по време на локдауна се оказа липсата на отворени тоалетни. Обичайно човек може да ползва тоалетните на всеки магазин, хотел, ресторант или пъб, но тези бизнеси в момента не работят. Дори на гара Виктория, която изглеждаше призрачно пуста в следобедните часове, тоалетната беше затворена. Заради това неудобство разходката ни в централен Лондон беше по-кратка.

Автор на текста и снимките: Бойко Боев.