История с английско куче, което говори български

Както си чета седнал във влака към Виктория, усещам гъделичкане по крака. Сякаш нещо ме полази. Въшка? Бълха? Навеждам се да се почеша с ръка, без да отделям очи от книгата. И . . .  усещам едно мокро побутване по пръстите, с които се чеша. После бързо близване.

Какво е това?!

Издърпвам нагоре ръката си като попарен. Книгата полита встрани. . .

Изпод предната седалка на влака ме гледа с две добри очи един чернушко. Гледа ме, без да разбира колко ме изплаши.

Въртя главата си във всички посоки. Дали някой наоколо видя глупавата ми реакция? Чувствам се засрамен.

После казвам на чернушкото на български: "Здрасти, бе! Къде си тръгнал?" Оказа се, че Чернушко разбира български. Изкачи се изпод седалката и развявайки опашка, направи опит да се настани на празното място до мен.

От придърпването на каишката му, стопанинът на Чернушкото, плешив мъж в края на 40-те си години, се обръща от предната седалка.

"Сори, сори" - ми казва мъжът и дава знак на кучето да се прибира при него.

"Е, хайде, Чернушко, ще продължим разговора си следващия път."

Очите на кучето показват, че ме разбира добре като му говоря на български. Потупвам го по главата преди да изчезне под седалката. Последното нещо, което виждам от него, е опашката. Развява я два пъти. Прием това като знак за сбогом.

Разходки из Лондон   TWITTER | FACEBOOK | INSTAGRAM | БЮЛЕТИН | GOOGLE+| MEETUP Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.