Гласувах за всички българи във Великобритания

Днес е специален ден за мен като българин с британско гражданство, което му позволява да гласува на референдума дали Великобритания да остане в Европейския съюз. Бързам да разкажа какво е особеното на днешния ден.

Британците, ирландците и гражданите на държавите от Общността на нациите (бившата Британска общност), които живеят във Великобритания, решават дали страната им да остане в Европейския съюз. От година и половина и аз съм британски гражданин, затова имам право да гласувам.

Социолозите не могат да кажат кой ще спечели на референдума, тъй като има равенство в броя на привържениците за излизане и за оставане в ЕС. Ето защо всеки глас е важен.

Не съм суеверен. Затова не мисля, че имаше някакъв знак в това, че цяла нощ валя в Лондон, както и че слънцето изгря в британската столица точно в 4:44.

Както обикновено сутринта преди работа се подготвих за крос. Този път тичах до изборната секция. Тя се намира в църква на Оклхил роуд в квартал "Бекенам".

Драмата на референдума не е само в неясния резултат. Неясно е и какво ще произтече, ако гласувалите за напускане на ЕС имат мнозинство. Драма има и в кампаниите на привържениците за и против. Техните послания са насочени към емоциите на хората, най-вече към техния страх.

Докато тичах по мократа улица, си мислех за своята драма на българин във Великобритания.

Референдумът във Великобритания е първата голяма възможност за българите да определят бъдещето на тази велика страна. Тъй като всеки глас е от значение на този референдум, гласът на българите с британско гражданство като мен, е от значение.

За първи път много българи имат право да избират какво да се случи с Великобритания. Никога досега съдбата на родината на Шекспир, Дарвин и Чърчил не е зависела така от българите. Причината е, че за разлика от германци, французи или белгийци, които живеят постоянно във Великобритания, българите кандидатстват за британско гражданство, щом отговорят на условията за това. Не разполагам със статистика, но почти всички мои познати българи във Великобритания, които са живели над 6 години в страната, имат британско гражданство и право да гласуват на референдума.

Вълнувам се от това, че като българин определям бъдещето на Великобритания. Неочаквано се сетих за българите, които са воювали на страната на Великобритания в началото на Първата световна война. Научих за тях преди време от дописка на тогавашния американски вестник The Bisbee Daily Review.

В дописка от 28 октомври 1915 г. той информираше, че при избухването на Първата световна война през 1914 г. подобно на останалите британци, българските мъже във Великобритания се записали като доброволци. Но след като през октомври 1915 г. България влиза във войната като противник на Великобритания, българите от британската армия били демобилизирани и върнати във Великобритания. Дописникът от Лондон на The Bisbee Daily Review съобщаваше за "любопитно зрелище" по улиците на Лондон – български граждани, облечени в светлосини униформи, с които били връщани ранените от Фландрия, както и демобилизираните.

Не за първи път си мисля за войниците. Тези българи във Великобритания са искали да бъдат като съседите си. Имали са едно настояще и са мислили за едно бъдеще с тях. Но не са им позволили да бъдат част от британското общество. Предполагам, че са били много тъжни след връщането си от белгийския фронт.

В моя квартал улиците са тихи. Има много цъфнали рози в този момент. Като приближих кварталното училище, видях родители, които водеха малките ученици в зелени униформи. Момиченцата носеха сламени шапки. Една майка, която водеше за ръце две деца, ми се усмихна; после дръпна децата си встрани, за да ми направи място на тротоара.

Когато дотичах до църквата с изборната секция, си мислех за уникалната възможност, която имах като британски гражданин да определям бъдещето на страната, в която живея. По време на Първата световна война не бяха позволили на българите във Великобритания да се чувстват част от тази държава. Едва при Европейския съюз българите имат право да гласуват на местни избори във Великобритания и да определят как ще изглежда животът им в страна, в която са избрали да живеят. Аз искам българите да продължат да имат възможност да живеят във Великобритания и да участват на изборите в тази страна.

Затова гласувах Великобритания да остане в ЕС.

Мисля, че бях участник в исторически момент. Реших да си направя снимка. Отново бях драматичен. Само че батерията на телефона ми беше паднала. Приех го с английско чувство за ирония и помолих един мъж да ми направи снимка с телефона си и да ми я изпрати по имейл. Той го направи, без да задава въпроси. Много по английски.

На връщане към вкъщи си мислих, че един ден многото българи във Великобритания ще определят политиката на тази страна. Българска общност ще има силен глас в Обединеното кралство. Тогава същите тези българи, за които Дизраели и Гладстон спориха в Британския парламент през XIX век, ще определят кой ще е в Парламента през XXI век. Тогава историците ще припомнят, че началото на "българското" влияние във Великобритания е бил Референдумът през юни 2016 г.

Като пристигнах у дома, открих, че имейлът със снимката ме чака. Авторът на снимката се казва Том Уорън. Питаше ме дали може да я сподели в "Туитър". Било му забавно как ме е снимал. Разреших му.

Мислех си дали не трябваше Том да ме снима с българското знаме пред изборната секция. После си казах: "Глупости." Не е важно дали човек развява българско знаме, как се казва и какъв език говори. Важно е да има усещане за принадлежност към България и българите и да прави нещо за подобряване на живота на своите хора. Аз мисля, че днес направих нещо добро за българите във Великобритания, като гласувах страната да остане в ЕС.

линк към статията на сайта на "Дневник": Гласувах за всички българи във Великобритания

В неделя, 26 юни, организираме пикник в Хампстед Хийт. Заповядайте! Ето поканата.