11 ноември, 11 часа

Публикуваме стихотворение на българския поет Лъчезар Станчев (1908-1992), написано през 1938 г., когато, като асистент по литература в Сорбоната, посещава Лондон. Стихотворението е част от стихосбирката му "Земя под слънце" (1939 г.), която през същата година е удостоена с Голямата годишна награда за поезия на Министерството на просвещението. През 1918 г. Лъчезар Станчев е само на 10 години, но през 30-те още е пресен споменът за неговия баща, който умира от раните си няколко години след края на Първата световна война.

Във тоя светъл ден пред Възкресение, като картина Лондон е пред мене. Витрините блестят в сребро и злато, таксита — бръз поток — се леят.

Привидна хубост на земята! Мъж без нозе сред Лондон е застанал, с три дървени подпори ходи, пее, като плашило жалко от войната.

Как може да се пее без крака? Във труп — душа, и във душата — песен? За нея Лондон ми се струва тъсен, по цялата земя се чува тя.

А Лондон глух лети край тротоара, блестят витрини, греят отобуси, жени минават на ръце с подаръци за възкресението на Исуса.